За повечето хора днес беше поредната петъчна вечер, която плавно преминаваше в нощ. Навън не беше особено студено, но за сметка на това картинката разваляше поройният дъжд, чийто едри капки сякаш не просто капеха,а направо бомбардираха ...

Някак тъжно е, не мислиш ли? Когато тя и той се срещнат отново....след дълго време....и седейки на хладната пейка късно вечер си спомнят, смеейки се, за добрите стари времена, когато са били заедно. А после...после се разделят с едно тих...

 - Глупости! - нацупи се Рири.
- Оуу... - на лицето на Ангел грейна голяма усмивка. 
- Какво? - каза момичето, повдигайки лявата си вежда, която само подчерта подозрението изписано на лицето й.

 Тръпки побиха тялото ми. Цял живот исках да разбера нещо за баща си - каквото и да е, колкото и малко да бе. Като малка мечтаех, че един ден той ще се върне за мен и отново ще имам истинско семейство. Но годините минаваха и с всяка след...

 Късно вечерта на същия ден Рая седеше пред компютъра си, "свита на запетайка", както казваше баща й, и се взираше в skype прозорче озаглавено "лимонче" на което се нижеха един подир друг многобройни редове, всеки от който съдържаше не п...

 by: Людмил Цеков
Имало едно време един мъж. Бил силен, смел и честит, но уви също бил арогантен и игнорантен за света около себе си. Една хубава вечер силата му се обърнала срещу него и в блясъка на битката, свършил с нож в корема. Прими...

 Той въздъхна тежко. Изглеждаше така сякаш събираше кураж да направи нещо от което го е било страх с години.
- Нина, какво знаеш за баща си?
- Моля?! Това какво общо има?? 

 - Ти пък все едно никога не си правил глупости. - тя се оплези на среща му.
- Държиш се като малко дете. 
- ...Каза големият батко. - продължи да го предизвиква Рая.

 - Защо ме питаш? 
Знаех, че задава този въпроc не толкова, защото се очудва, колкото, за да спечели време за отговора си. Аз обаче нямах намерение да му го давам.
- Какво значение има? Просто искам да знам.

 " Само си представи...Тя не е твоя...Сутрин не ТИ се събуждаш до нея...Не ТИ целуваш сънените й все още очи...А тя, тя е толкова красива сутрин...И не тя ти прави закуска сутрин...И не бърза за среща с теб...Не на теб разказва за деня с...

 - Виж! Сама я изплетох. - каза с гордост Рири и вдигна плетената си чанта пред очите на новия си приятел. - На една кука! Хубава е нали?
 
Чантата беше искрящо бяла с фигури на цветя, но повече като, че я открояваше петното от кафе на...

 Същия ден Валери успя да се прибере точно за вечеря. Напоследък все по-често се задържаше до късно на работа, за това за всички вкъщи беше като малък празник, когато успееше да открадне малко време, за да си дойде по-рано. Прибираше се ...