.....Била съм достатъчно близо до смъртта, че да не ме е страх от нея. Но да се лишиш от живота си е най-лесното нещо, което можеш да направиш, повярвай ми. Казвам ти го аз.....За това не бъди страхливец, не се отказвай от всичко толкова бързо. Бъди силен и продължи да се бориш. Защото жалко е да се предаваш, преди да си успял.....

                                                ***

На снимките беше Дани и онова момиче, което го бях видяла да целува в парка. Бях забравила за нея....
Датата и часът бяха отбелязани - днес...преди половин час. Възможно ли е нарочно да бяха променени? Вгледах се по-внимателно с надеждата да намеря някакво несъответствие. Нещо дори и мъничко подсказващо, че всичко е нагласено. И тогава забелязах, че... Тениската с която беше облечен, когато излезе...беше същата.Не можех да повярвам на собствените си очи. Не исках..... 
Сълзите се стичаха по лицето ми на пук на това, че отчаяно се опитвах да ги задържа в очите си. Седях пред екрана като вцепенена, беше ме страх, че ако мръдна дори мъничко всичко в мен окончателно ще се прекърши, ще се разбие на милион парченца. Не знаех колко дълго бях седяла така, когато от към вратата се чу глас.

- Нина? Прибрах се...

Нямах сили да отговоря. Гласът ми беше изчезнал.Сякаш в гърлото си имах буца, която не ми позволяваше да говоря. Не можех дори да шепна.

- Нина?? - повтори той - Аа, ето къде с....

Той замръзна на място. Беше видял екрана на компютъра и снимките на него. Едва тогава от устните ми се изтръгна реплика.

- Коя е тя? - прозвуча ледено студено, и като нож проряза тишината, която цареше няколко минути в стаята.
- Тя...Казва се Боряна.
- КОЯ Е ТЯ!!!!! - изкрещях така, че той почти подскочи.
- Приятелка ми е, но аз ....
- Махай се!!! - гласът ми отново беше леден.
- Нина, чуй ме..
- МАХАЙ СЕ!!!!! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ!!!! МАХАЙ СЕ!!! ИЗЧЕЗНИ!!!!

Опитах се да го избутам, но това не беше по силите ми. Успях само да го разкарам от стаята си и бързо се заключих вътре. Часове ридаех заровена под възглавниците на леглото си, отчаяно опитвайки се да заглуша думите на Дани, идващи от другата страна на вратата. Тогава видях гърлото на едно шише с алкохол, което се подаваше изпод шкафа на среща ми. Явно не го бяхме видели, когато изхвърляхме всички останали бутилки. Станах, взех го и започнах да пия. И така докато стаята не започна да се върти, а в мен не останаха никакви емоции.
Взех кутийката с приспивателните, които ползвах. Изсипах в шепата си всички хапчета, които бях останали. Изпих ги и легнах да спя с надеждата, че повече нямаше да се събудя..............