.........Не се плаши от тъмнината, защото дори и след най-мрачната нощ идва утрото. Просто трябва да си достатъчно смел да отвориш очи и да видиш светлината в живота. И когато следващия път пак се замислиш за това колко хора са те предавали или са били безразлични към теб, спомни си за всички други, които са били до теб и са те обичали.............

                                                 ***

Виждах замъглено,а светлината дразнеше очите ми. Бях в някаква стая и някак като че в далечината чувах откъсачно разговор. Всичко достигаше до мен с ехо. 

/Жана/ - Нина.......съзнание.......Нина?
/Дани/ - Чуваш ли......Нина?

Над мен се бяха надвесили хора, но ги виждах размазано. След това те бяха почти избутани от някакъв човек в бяло. Май беше лекар. Започна да проверява нещо. След като приключи с прегледа се усмихна и каза:

- Нина? Намираш се в болница....За малко да те изпуснем, момиче. - след малко той се отдръпна и отново чух гласове.

/Дани/ - Д-ре, как е тя?
- Ще се оправи, трябва да остане за наблюдение докато не се стабилизира. Можете да я видите, но за кратко и да е един човек. Тя трябва да почива.


/Жана/ - Господи, Нина! Побърка ни от страх. Мислихме, че .... - тя се задави със сълзи - ...Мислихме, че сме те изгубили. Толкова съжалявам, че не бях до теб. Ако не беше Дани ..... - тя отново заплака.

                                                    ***

И така минаха няколко дни. Вече почти се бях възстановила. До колкото ми беше известно Дани идвал всеки ден. Виждаше се - стаята беше пълна с букети от цветя. А Жана прекарваше цялото си свободно време при мен. Родителите й също идваха да ме навестяват. Персоналът в болницата ме познаваше, случило се така, че ме приели в същата, в която работеше майка ми. Полагаха добри грижи за мен и искрено се радваха на "подобрението на състоянието ми."

/Жана/ - Той много иска да те види, Нина.... - плахо подхвана.
/Аз/ - Кой? - попитах почти равнодушно докато гледах дъжда през прозореца.
/Жана/ - Дани. Беше неотлъчно до теб през цялото време докато не дойде в съзнание. Когато се събуди, не посмя да дойде, за да не те разстрои..... Въпреки това както виждаш...не е спрял да мисли за теб.