....Звучи клиширано, но все пак все още намира приложение и днес мисълта, гласяща, че "Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък"... И така, аз най-накрая разбрах кой е моят подарък.....Трябва да отворим очите си и да се научим да се вглеждаме не само в чуждите недостатъци и грешки, но и в тези, които правим самите ние. Не съди другия, защото докато един пръст сочи към него, то д руги три сочат към теб.....

                                                  ***

На следващия ден Дани дойде вкъщи. Жана също беше там...за морална подкрепа..., но тактично се оттегли в друга стая. И така...стояхме сами един срещу друг. Цареше неловка тишина вече няколко минути.

/Дани/ - Радвам се, че вече си по-добре... - най-накрая пророни той.
/Аз/ - Физически, да...
/Дани/ - Нина, аз...не съм спирал да мисля за теб. 
/Аз/ - А за нея? За нея не мислиш ли?!
/Дани/ - Не всичко е такова каквото изглежда!
/Аз/ - А какво е?! Прегръщаш и целуваш мен, а после тя ти се обажда и ти тичаш при нея на секундата!?!
/Дани/ - Забравяш, че зарязах всичко заради теб! А дори не те познавах тогава...Забравих за всичко, за да съм до теб!!

За миг мислите ми блокираха и не бях в състояние да кажа нищо. Замислих се....Той имаше право.Аз бях просто една непозната, но въпреки това той беше до мен.Господи, каква егоистка съм била.

/Аз/ - Не съм те карала да го правиш.... - казах едва доловимо.
/Дани/ - Нина...За повече от месец аз я бях отписал от живота си.Без предупреждение, без нищо. За да съм с теб...Вярно, това не е никак доблестно от моя страна, но...просто не знаех как да се справя с това. Когато те видях...Момиче, вече не мога да си представя живота без теб.

Едвам сдържах сълзите си. Бях толкова объркана. Обида, болка, разочарование, вина. Не знаех кой е виновен и кой е прав. Не знаех от какво ме болеше повече - от това, че е имало друга или от това, че ми липсваше.

Той се приближи до мен и ме прегърна. И това съвсем ме довърши, малките топли капчици започнаха да се стичат неудържимо по лицето ми. Дани вдигна брадичката ми и ме целуна по възможно най-нежния начин докато ме притискаше още по силно в прегръдката си.Тогава единствената мисъл, която беше останала в съзнанието ми и някак успя да си пробие път през всичката тази виелица от чувства ми казваше, че всичко до момента е минало....сега трябва да живея за настоящето и бъдещето...с него...до него!