.....Колкото повече обичаш, толкова повече болка можеш да понесеш.Но когато дълго си бил силен, било то заради другите или заради самия себе си, настъпва един момент, в който не можеш да продължиш така.Тогава имаш отчаяна нужда от някой, който да бъде твоята опора.Но какво правиш, когато такъв човек няма?......

                                                                       ***

Не можех да отговоря.Толкова се бях унесла в дилемата, която се създаде между сърц ето и ума ми, че не разбрах как вече 10 минути само вървяхме без да си кажем нищо.

- Е? 
- Ами...не мога да изляза с теб, съжалявам.
- ...
- Извинявай. Не искам да те обидя, но просто...
- Няма проблем, разбирам. 
- Ти..не си ли изморен? 
- Гониш ли ме хаха?
- Не, просто мислех, че ...Нали каза, че се връщаш от работа.Не искам да те задържам.
- Ако исках, отдавна да си бях тръгнал вече. - той се усмихна.
- Аз,обаче...смятам да се прибирам вече. Ще се опитам да поспя.
- През нощта не спа ли? 
- Не.
- Защо?
- Дълга история е. Но с две думи....заради кошмари.
- Хмм...Ще дойда с теб да те изпратя.
- Не, няма нужда, благодаря.
- Не се притеснявай, аз хора не ям. Още по малко такива хубави момичета като теб. Освен това...ескорта върви като екстра към вчерашния коктейл хаха. 
- Хахаха. Много мило, но аз съм голямо момиче. Мога и сама да се прибера, няма да ми е за първи път.
- Да, но сега аз ще съм с теб да те пазя от тъмното във входа, че да не сънуваш кошмари после. Замисляла ли си се, че може би за това не можеш да спиш? Нямало е кой да те пази. - намигна ми и се засмя на глас.
- Хахаха...добре. - Тези негови думи сякаш се забиха в съзнанието ми и отекваха така няколко минути. Дали го казваше просто така или все пак дори мъничко го беше грижа за мен? Глупаво беше да си мисля, че някой би се загрижил така при положение,че даже не ме познаваше. Но нима не беше възможно да намериш упора там, където никога не си очаквал да я получиш?

Докато вървяхме към блока ми той не спираше да разказва различни забавни истории и се стараеше всячески да ме разсмива и забавлява. Стори ми се странно, но...ми харесваше. И ето вече стояхме пред входа...

- Много си красива, когато се смееш, знаеш ли?Между другото...казвам се Даниел. Така и не се запознахме до сега хаха.
- О, да. Много сме отвеяни хаха. Аз съм Нина.

Той ме прегърна за довиждане, аз него също.Бяхме прекарали заедно може би само час, но той ми се струваше толкова...Сякаш вече не беше просто непознат. Обърнах се и влязох във входа, вече бях изкачила първите две стъпала в очакване от звука на затварящата се входна врата, когато усетих как той ме хвана за ръката и ме дръпна изведнъж. Обърнах се толкова рязко, че помислиx, че ще падна, но вместо това той ме хвана през кръста и ме целуна......