.......Надежда...B нашите представи тя е светъл лъч в тъмнината, сила, която ни води напред. Подобно на любовта и болката, тя върви заедно с разочарованието. Но не всичко е такова каквото изглежда, нали? Не е ли надеждата просто залъгване, отлагане на поредното разочарование?
Да се надяваш е все едно да играеш на лотария с живота. Един ден вероятно ще получиш онова за което си копня л толкова много, но дали тогава ще си загубил повече от колкото си спечелил?.....

                                                    ***

След тази целувка, Даниел не каза нищо. Усмихна се и просто си отиде. Дали щях да го видя отново? 

Прибрах се вкъщи. Направих си закуска, включих телевизора и се излегнах на дивана. Превключвах каналите уж, за да си намеря нещо интересно за гледане, но всъщност просто натисках копчето без дори да се заглеждам какво даваха. Колкото и да се опитвах да не мисля за това, което се беше случило едва преди няколко минути, съзнанието ми сякаш ми правеше на пук. Дразнех се сама на себе си, че още ми се въртеше в главата. Една част от мен ми казваше, че няма смисъл да се чудя на станалото тъй като е ясно, че всичко е въпрос на някакво обикновено физическо привличане. Момчетата правят какво ли не, за да получат своето. Но една друга част от мен сякаш шепнеше " Ами, ако той е различен?"О, я стига глупости...различен бил. Всичко е въпрос на интереси. За Бога, те използват "обичам те" за разменна монета. 

Реших да се опитам отново да поспя. Изпих "редовните" успокоителни и се зарових под одеялото...

.....19:25 мин........

Сънувах поредния си кошмар, когато телефонът ми иззвъня. "Тъкмо на време" помислих си.

- Ало? - провлачи се сънения ми глас.
- Нина?? Спеше ли? - беше Жана.
- Да...До колкото може да се нарече спане.Нали знаеш какво е положението при мен.
- Е, в такъв случай се радвам, че те събудих. Слушай, днес срещнах Димо. Питаше за теб...
- Хах! Сетил се за бившата си! Да не би новата да го е зарязала вече? За какво съм му аз?
- Не знам, така и не каза.
- Както и да е. Ти няма ли да дойдеш до нас?
- Не мога, мила. Обещах на нашите да гледам брат ми.
- Добре. Хайде, аз ще съм в скайп след малко, ако искаш да си поговорим още.
- Ок. Чао.

Включих лаптопа. Влезнах в скайп и във фейсбук. Да видим клюкарника какво беше подготвил днес...Имах 3 непрочетени съобщения и едно известие за приятелство...хаха разбира се... от Даниел.

Съобщение 1 (Жана): (17:03)"Видях Димо.Питаше за теб..."

Съобщение 2 (Даниел): (18:42)"Здравей! Не искам да съм нахален, но...много искам да те видя отново. Свободна ли си довечера?"

Съобщение 3 (Димо): (18:30) "Здравей. Виж...Мислих много за нас и това, което се случи. Искам да ти кажа, че наистина ти значеше много за мен.Може би твърде много. Трябва да те видя..."

Телефонът иззвъня. Беше Димо...

- Ало?
- Нина? .........Здравей.
-Кой се обажда?
- .....Димо.
- Кой?? - Знаех, че се дразни. Толкова горделив тип като него сигурно се побъркваше от факта, че някой не го помнеше.
- Престани, Нина. Искам да поговорим.
- Когато аз говорех ти никога не ме слушаше. Защо си мислиш, че сега аз бих те изслушала?
- Права си, но...
- Какво но? Късно е вече... - Така и не дочаках да чуя какво имаше да ми казва. Затворих му.

Бях бясна. Не ме свърташе на едно място, за това писах на Жана. Разказах й всичко и я попитах дали има нещо на против, ако отида у тях. Не исках да оставам сама. Тя разбира се се съгласи веднага.

И така аз се облякох на бързо и както винаги си сложих слушалките и увеличих звука.Никога и никъде не излизах без музика. Беше се свечерило и топъл ветрец подухваше и разрошваше леко косата ми. Минах за по на пряко през парка в квартала и тогава случайно видях...Даниел. Не беше сам. Целуваше и прегръщаше някакво момиче. Тя беше красавица с дълга руса коса, красива фигура. А той...я гледаше с обожание. Нещо в мен сякаш се пречупи. Не бях изненадана, но се почувствах разочарована...използвана. Те не ме видяха, а аз за първи път от много време забързах крачка.......