Денят беше слънчев и прекрасен. Дани беше зает цял ден, нещо с дискотеката....Вече рядко поемаше нощни смени, но все пак имаше доста работа, която чакаше само него.Разбира се, винаги се стараеше да се върне при мен възможно най-скоро, но всеки си има своите отговорности и задължения за това никога не се цупех, ако му се наложеше да закъснее.
Днес бях решила да го изненадам приятно след дългия работен ден като му сготвя нещо вкусничко и специално. За това се облякох на бързо, сресах се и когато бях готова, излязох с намерението да напазарувам всичко необходимо за довечера от близкия супермаркет. Както винаги слушалките и музиката, която беше пусната на макс, бяха неизменно с мен.

Бяха минали около 20 минути, за които вече бях успяла да стигна до магазина и да напълня почти до горе пазарната количка. Докато разглеждах различни сосове и подправки, минавайки мимоходом се сетих с усмивка как приятелките ми винаги ми се чудеха как успявах да напазарувам толкова бързо.
"Хахаха ти си абсолютна професионалистка, Нина! Не мога да повярвам, че една жена може да успее да накупи всичко, което й е необходимо за толкова малко време!" - спомних си за думите на Жана, които ми беше казала веднъж след като за час вече бях готова с пазаруването на "парцалки и сандалки".

Бях се улисала в мислите си когато без да искам бутнах нечие рамо докато минавах. Обърнах се, за да се извиня, когато очите ми се срещнаха с неговите...Не очаквах да го видя точно там, точно по това време....Всъщност, не очаквах някога да го срещна отново.
-Аз...съжалявам. - смънках смутено.
- За какво? - пронизващият му поглед не се отделяше от мен.
- Че Ви бутнах.
- Хмм...няма нищо. Не те ли познавам от някъде? - по лицето му се разтегли дяволита усмивка. Беше едновременно адски чаровна, също като тази на Дани, но също така "лъхаше" на предстоящи проблеми.
- Ами... - не бях сигурна какво да отговоря. Дали трябваше да му кажа коя съм или да си замълча и да се направя, че не знам кой е, също както правеше и Дани?