В този момент входната врата на блока се отвори и една от съседките ми излезе като не пропусна, разбира се, да огледа и двама ни с любопитен и очуден поглед. Използвах този момент да вляза,а вратата се хлопна зад гърба ми преди да последва някаква реакция от негова страна. Добре, че се заключваше автоматично и така без да се обръщам се заизкачвах по стълбите.

Прибрах се и се залових с  приготвянето на вкусната вечеря за Дани. Не след дълго вече бях почти готова, оставаше само да изчакам яденето да се изпече хубаво. Докато чаках това да стане, реших да седна малко да се поровя из фейсбук и скайп. От няколко дни не се бях чувала с Жана, та ето сега беше сгоден момент.

Когато влязох в профила си в "клюкарника" (т.е фейсбук) видях известие: "Жана Иванова е обвързана". Това ме накара да се усмихна и естествено провокира любопитството ми. Веднага й написах съобщение, в което я обсипвах с всевъзможни въпроси относно новото "събитие".

/Жана/ - Спокойно, любопитке хаха! Ще ти разкажа всичко. Запознахме се скоро. Той е разкошен, беше любов от пръв поглед, казвам ти! Веднага си допаднахме. Излизахме няколко пъти, писахме си постоянно и ...ето ни сега тук.
/Аз/ - Хаха супер! Кога ще ни запознаеш :Р ?
/Жана/ - Ами утре някакъв негов приятел прави парти. Каза, че може да си доведем приятели. Ако ти се идва ела с нас. Разбира се Дани също е поканен.
/Аз/ - Хмм..Не съм сигурна дали ще може да дойде. Мисля, че спомена, че утре може да му се наложи да остане нощна смяна. Но ще видим. Ще го питам. А пък, ако нещо....нали ще дойдете да ме вземете?
/Жана/ - Да, разбира се. Няма проблеми.
/Аз/ - Мила, трябва да ставам вече. Яденето ще вземе да загори, а не искам да изпепелявам къщата с една вечеря хаха. Хайде до утре, целувам те.
/Жана/ - Добре. Лека нощ.

Вечерята беше станала точно на време. Тъкмо изкарвах тавичката от печката, когато Дани се прибра. Страшно много се зарадва, когато надуши любимия аромат на препеченото до златисто пиле с гъбки и картофки с масло и подправки. А аз се гордеех с това, че всичко ми се беше получило точно като за каталог на кулинарно списание. Разбира се, малкият черен котарак Чарли също извади късмет. Тъй като не можех да откажа на големите му зелени очички и малкият рошльо успя да вкуси от моето "творение" за вечерта. Пълна идилия...