Постинг
19.12.2012 17:33 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 22~
~ На следващата сутрин ~
Събудих се с ужасяващо главоболие, а светлината процеждаща се между мъничка пролука в пердетата, дразнеше очите ми. Огледах се. Явно не се бях прибрала вкъщи снощи, нито бях у Жана. Непозната стая, непознато легло. До мен нямаше никого, но нечии мъжки дрехи бяха разхвърлени, образувайки "пътечка" от вратата до леглото. Изтръпнах от мисълта какво вероятно се беше случило. Верояно? Не, не! Абсурд! Аз не съм такава...
В пристъп на паника набързо нахлузих дрехите си, които се въргаляха разпиляни по пода, взех обувките си в ръце и на пръсти, тичешком се запътих към вратата, когато изведнъж вратата на банята се отвори и от там излезе той! Беше само по хавлия увита около кръста, а малките капчици останали от сутрешния душ, се стичаха по разкошно оформеното му тяло. Господи, колко беше секси! Ох, какви си ги мисля и аз!!! Възхищението от видяното бързо се смени с предишното объркване и раздразнение...
/Аз/ - Какво?! Пак ли ти?! Какво правиш...как ....нали не ?! ...Моля те, кажи ми, че нищо не се е случило снощи...
/Той/ - Добре, щом искаш. Но това няма да е вярно.
/Аз/ - КАКВО?! - очите ми се разшириха до толкова, че ми се стори, че ще изпаднат.Молех се това да е просто една кофти шега.
Момчето се усмихна така сякаш, беше доволно от реакцията ми.
/Той/ - Между другото, не държиш ли поне да разбереш името ми? Така де, ако искаш да повторим, поне да знаеш кого да търсиш - усмихна ми се лукаво, а очите му се спуснаха надолу по тялото ми.
/Аз/ - Нищо не се е случило!
/Той/ - Спокойно, няма да кажа на брат ми...Ако ме слушаш, разбира се. Бъди добро момиче и Дани никога няма да разбере каква мръсница си всъщност.
Не можех да повярвам на ушите си. Всичко ми се струваше просто един отвратителен кошмар, който всеки момент трябваше да свърши. Излезнах от стаята и хлопнах вратата зад себе си, а той се провикна подире ми:
/Той/ - Валери!
Събудих се с ужасяващо главоболие, а светлината процеждаща се между мъничка пролука в пердетата, дразнеше очите ми. Огледах се. Явно не се бях прибрала вкъщи снощи, нито бях у Жана. Непозната стая, непознато легло. До мен нямаше никого, но нечии мъжки дрехи бяха разхвърлени, образувайки "пътечка" от вратата до леглото. Изтръпнах от мисълта какво вероятно се беше случило. Верояно? Не, не! Абсурд! Аз не съм такава...
В пристъп на паника набързо нахлузих дрехите си, които се въргаляха разпиляни по пода, взех обувките си в ръце и на пръсти, тичешком се запътих към вратата, когато изведнъж вратата на банята се отвори и от там излезе той! Беше само по хавлия увита около кръста, а малките капчици останали от сутрешния душ, се стичаха по разкошно оформеното му тяло. Господи, колко беше секси! Ох, какви си ги мисля и аз!!! Възхищението от видяното бързо се смени с предишното объркване и раздразнение...
/Аз/ - Какво?! Пак ли ти?! Какво правиш...как ....нали не ?! ...Моля те, кажи ми, че нищо не се е случило снощи...
/Той/ - Добре, щом искаш. Но това няма да е вярно.
/Аз/ - КАКВО?! - очите ми се разшириха до толкова, че ми се стори, че ще изпаднат.Молех се това да е просто една кофти шега.
Момчето се усмихна така сякаш, беше доволно от реакцията ми.
/Той/ - Между другото, не държиш ли поне да разбереш името ми? Така де, ако искаш да повторим, поне да знаеш кого да търсиш - усмихна ми се лукаво, а очите му се спуснаха надолу по тялото ми.
/Аз/ - Нищо не се е случило!
/Той/ - Спокойно, няма да кажа на брат ми...Ако ме слушаш, разбира се. Бъди добро момиче и Дани никога няма да разбере каква мръсница си всъщност.
Не можех да повярвам на ушите си. Всичко ми се струваше просто един отвратителен кошмар, който всеки момент трябваше да свърши. Излезнах от стаята и хлопнах вратата зад себе си, а той се провикна подире ми:
/Той/ - Валери!
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53