Постинг
20.12.2012 20:03 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 28~
Това съобщение само подсили целият ураган от чувства, който се разнесе в мен.Тази неизвестност за случващото се плюс факта, че някой целеше да разруши всичко помежду ни с Дани, ме побъркваше. Чувствах се така сякаш малки остри бодлички пробождаха сърцето ми, а след това нещо го стиска с такава сила, че от болката не можех да дишам.Страха да не загубя всичко, което обичах ми се струваше по-мъчителен от всичко друго на света.
"Какво си направил?" - отговорих на получения sms.
"Кой? Аз?? Нищо...хахаха"
По дяволите идеше ми да го разкъсам на милиони малки парченца от гняв!Не знаех как да постъпя...Ами,ако Валери целеше точно това? Да ме накара да отида при него?
Останах си вкъщи отчаяно опитвайки се да се успокоя и да помисля трезво над нещата.Оказа се, че това явно беше мисия невъзможна за мен....Даниел не се прибра цяла нощ, а след това и цял ден.Стараех се да не заспивам от страх, че точно когато затворя очи той ще дойде,а след това ще изчезне още преди да съм се събудила.Струваше ми се, че дори, ако мигнех щях да изпусна някакво чудо!Все едно цялото това недоспиване и чакане щеше да върне времето назад...
Дали пък Жана знаеше нещо? Може би беше научила поне мъничко за плана на Валери? Набрах номера й, за да я питам дали случайно не е виждала някъде Дани. Сигналите "свободно", които чаках да отминат ме побъркваха още повече. Всеки един от тях се влачеше като че с часове....
/Жана/ - Ало?
/Аз/ - Жана, виждала ли си Даниел?
/Жана/ - Имате грешка. - каза тя и затвори по най-бързия възможен начин.
"Какво си направил?" - отговорих на получения sms.
"Кой? Аз?? Нищо...хахаха"
По дяволите идеше ми да го разкъсам на милиони малки парченца от гняв!Не знаех как да постъпя...Ами,ако Валери целеше точно това? Да ме накара да отида при него?
Останах си вкъщи отчаяно опитвайки се да се успокоя и да помисля трезво над нещата.Оказа се, че това явно беше мисия невъзможна за мен....Даниел не се прибра цяла нощ, а след това и цял ден.Стараех се да не заспивам от страх, че точно когато затворя очи той ще дойде,а след това ще изчезне още преди да съм се събудила.Струваше ми се, че дори, ако мигнех щях да изпусна някакво чудо!Все едно цялото това недоспиване и чакане щеше да върне времето назад...
Дали пък Жана знаеше нещо? Може би беше научила поне мъничко за плана на Валери? Набрах номера й, за да я питам дали случайно не е виждала някъде Дани. Сигналите "свободно", които чаках да отминат ме побъркваха още повече. Всеки един от тях се влачеше като че с часове....
/Жана/ - Ало?
/Аз/ - Жана, виждала ли си Даниел?
/Жана/ - Имате грешка. - каза тя и затвори по най-бързия възможен начин.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53