Постинг
21.12.2012 16:57 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 30~
Докато вървях се стараех да прогоня тревогата и объркването, които се бяха загнездили в съзнанието ми. Бях останала сама, но се чувствах много по-зле от всички други пъти, когато се случваше така, защото тогава поне Жана беше до мен да ме подкрепя през трудните ми моменти. А сега? Дори нея я нямаше. Единственият човек, за когото бях сигурна, че не би ме изоставил за нищо на света, го нямаше.
И Дани. Защо по дяволите изчезна по такъв начин?! Защо не пожела да довършим разговора си!? Явно беше избрал лесния път - просто да си тръгне без обяснения, без сбогуване. Нима вече бях толкова незначима за него, че е решил, че даже не заслужавам обяснение?
Постепенно в сърцето ми се настани чувство на гняв и ярост. Бях като ранен и пленен звяр. Изплашена, но в същото време и озлобена. Не можех да мисля трезво от болката, която усещах в празната си душа.Чувствах се изоставена и предадена, отритната от най-близките си. Цялата тази неизясненост около случващото се ме караше да си представям какви ли не ужасни възможни сценарии за развитието на отношенията ми с хората, които обичам. Не можех да отрека, че самотата ме плашеше безумно много, но за разлика от преди сега не се чувствах толкова слаба. Гневът ми даваше някаква опора, движеща сила.
Реших да опитам да се свържа отново с Жана. Трябваше да разбера каква беше причината за странната й реакция. Но когато набрах номера й чух единствено "В момента няма връзка с този номер". Ясно. Е, в такъв случай ми оставаше да се видя с нея очи в очи. Едва ли си беше в нейния апартамент след като очевидно ме избягваше, за това отидох в дома на родителите й. Въпреки, че надали щях да я открия и там. И все пак...
/Аз/ - Здравей, Мила. Извинявай, че така се отбивам без да се обадя предварително, но така се случи.
/Мила/ - Няма проблем, Нина. Ела, влез.
/Аз/ - Не мога, бързам. Дойдох да попитам само дали не знаеш къде е Жана случайно?
/Мила/ - Ама ти не знаеш ли? Отидоха с Мишо на някаква хижа за няколко дни. Мислех, че си с тях.
/Аз/ - Не.Аз..ъм...да, вярно. Бях забравила, ама че съм разсеяна хаха. - излъгах - Добре тогава, мерси и още веднъж извинявай за безпокойството! Чао
/Мила/ - Няма нищо, чао.
Хмм хижа. Единственото място, което ми дойде на ум беше къщата на Валери.Дали бяха там?
Телефонът ми иззвъня.
/Валери/ - Къде е Дани?
/Аз/ - Подиграваш ли ми се?!
/Валери/ - Да.
/Аз/ - Върви по дяволите!
/Валери/ - Аз знам къде е.
/Аз/ - И защо трябва да ти вярвам?
/Валери/ - Кой е казал, че трябва?
/Аз/ - Дани знае къде и как да ме намери. Ако има да ми казва нещо, нека ми го каже като мъж, а не да се крие.
/Валери/ - Значи не искаш да разбереш къде е?
/Аз/ - ...Не мисля, че отношенията ми с него ти влизат в работата.
/Валери/ - Хаха колко си наивна. Ти си нямаш и най-бегла представа какъв е Даниел.
/Аз/ - Какво искаш да кажеш?
/Валери/ - Много неща.
/Аз/ - Като на пример?
/Валери/ - Не всичко е такова каквото изглежда и ти скоро ще го разбереш.
.jpg)
И Дани. Защо по дяволите изчезна по такъв начин?! Защо не пожела да довършим разговора си!? Явно беше избрал лесния път - просто да си тръгне без обяснения, без сбогуване. Нима вече бях толкова незначима за него, че е решил, че даже не заслужавам обяснение?
Постепенно в сърцето ми се настани чувство на гняв и ярост. Бях като ранен и пленен звяр. Изплашена, но в същото време и озлобена. Не можех да мисля трезво от болката, която усещах в празната си душа.Чувствах се изоставена и предадена, отритната от най-близките си. Цялата тази неизясненост около случващото се ме караше да си представям какви ли не ужасни възможни сценарии за развитието на отношенията ми с хората, които обичам. Не можех да отрека, че самотата ме плашеше безумно много, но за разлика от преди сега не се чувствах толкова слаба. Гневът ми даваше някаква опора, движеща сила.
Реших да опитам да се свържа отново с Жана. Трябваше да разбера каква беше причината за странната й реакция. Но когато набрах номера й чух единствено "В момента няма връзка с този номер". Ясно. Е, в такъв случай ми оставаше да се видя с нея очи в очи. Едва ли си беше в нейния апартамент след като очевидно ме избягваше, за това отидох в дома на родителите й. Въпреки, че надали щях да я открия и там. И все пак...
/Аз/ - Здравей, Мила. Извинявай, че така се отбивам без да се обадя предварително, но така се случи.
/Мила/ - Няма проблем, Нина. Ела, влез.
/Аз/ - Не мога, бързам. Дойдох да попитам само дали не знаеш къде е Жана случайно?
/Мила/ - Ама ти не знаеш ли? Отидоха с Мишо на някаква хижа за няколко дни. Мислех, че си с тях.
/Аз/ - Не.Аз..ъм...да, вярно. Бях забравила, ама че съм разсеяна хаха. - излъгах - Добре тогава, мерси и още веднъж извинявай за безпокойството! Чао
/Мила/ - Няма нищо, чао.
Хмм хижа. Единственото място, което ми дойде на ум беше къщата на Валери.Дали бяха там?
Телефонът ми иззвъня.
/Валери/ - Къде е Дани?
/Аз/ - Подиграваш ли ми се?!
/Валери/ - Да.
/Аз/ - Върви по дяволите!
/Валери/ - Аз знам къде е.
/Аз/ - И защо трябва да ти вярвам?
/Валери/ - Кой е казал, че трябва?
/Аз/ - Дани знае къде и как да ме намери. Ако има да ми казва нещо, нека ми го каже като мъж, а не да се крие.
/Валери/ - Значи не искаш да разбереш къде е?
/Аз/ - ...Не мисля, че отношенията ми с него ти влизат в работата.
/Валери/ - Хаха колко си наивна. Ти си нямаш и най-бегла представа какъв е Даниел.
/Аз/ - Какво искаш да кажеш?
/Валери/ - Много неща.
/Аз/ - Като на пример?
/Валери/ - Не всичко е такова каквото изглежда и ти скоро ще го разбереш.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
