Постинг
21.12.2012 20:34 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 31~
Тъкмо бях решила да се прибирам когато получих sms. Беше от Жана и в него пишеше някакъв адрес.
Знаех си! Знаех си, че цялата тази анонимност все пак е била някакво прикритие!! Явно Жана беше излъгала майка си, защото адреса се намираше в града. Както и да е, явно е имала причина за това. Веднага си хванах такси и отидох на посоченото място. Колата спря пред входа на красиво,луксозно сдание високо поне 13 етажа. След няколко минути вече бях пред апартамента и натисках звънеца, но когато видях кой ми отвори ченето ми увисна до пода.
- Какво правиш тук, как ме намери!? - беше Даниел.
- Кой е? - зад него нервно дотича Жана, която се мъчеше да закопчее на бързо копчетата на ризата си. Когато ме видя застина на място.
Стоях там поне няколко минути абсолютно безмълвна преди да дойда на себе си.
- Нина! Нина, не е това което си мислиш!! - Дани беше хванал ръцете ми и отчаяно се опитваше да ме задържи докато аз се мъчех да се измъкна от хватката му. През това време Жана в ужас беше прикрила устата си с ръце, а от очите и капеха сълзи. - Чуй ме, това е нагласено! Някой ни е скроил номер! Нищо не се е случило! - продължаваше Даниел.
Трудно, но все пак успях да се отскубна от ръцете му и тичешком слязох по стълбите. Затичах се надолу по улицата, когато изведнъж пред мен спря красив, черен автомобил със затъмнени стъкла. Вратата се отвори.
- Хайде, качвай се. - беше Валери.
Обърнах се назад. Не ми се искаше да се качвам при него, но когато видях Даниел да излиза пред входа и да се оглежда за мен, бързо смених мнението си.
- Как разбра за това място? - попита ме той, докато караше.
Не успях да му отговоря. Сякаш си бях глътнала езика, чувствах се вцепенена. В главата ми само се повтаряше цялата тази сцена.Като на развалена плоча всичко се въртеше отново и отново. Думите отекваха в съзнанието ми.
- Нина? Нина, погледни ме! Всичко ще бъде наред. Чуваш ли? - гласът му изведнъж не беше така леден.Някаква загриженост и топлина сякаш беше сменила подигравателното му изражение за секунди.
Знаех си! Знаех си, че цялата тази анонимност все пак е била някакво прикритие!! Явно Жана беше излъгала майка си, защото адреса се намираше в града. Както и да е, явно е имала причина за това. Веднага си хванах такси и отидох на посоченото място. Колата спря пред входа на красиво,луксозно сдание високо поне 13 етажа. След няколко минути вече бях пред апартамента и натисках звънеца, но когато видях кой ми отвори ченето ми увисна до пода.
- Какво правиш тук, как ме намери!? - беше Даниел.
- Кой е? - зад него нервно дотича Жана, която се мъчеше да закопчее на бързо копчетата на ризата си. Когато ме видя застина на място.
Стоях там поне няколко минути абсолютно безмълвна преди да дойда на себе си.
- Нина! Нина, не е това което си мислиш!! - Дани беше хванал ръцете ми и отчаяно се опитваше да ме задържи докато аз се мъчех да се измъкна от хватката му. През това време Жана в ужас беше прикрила устата си с ръце, а от очите и капеха сълзи. - Чуй ме, това е нагласено! Някой ни е скроил номер! Нищо не се е случило! - продължаваше Даниел.
Трудно, но все пак успях да се отскубна от ръцете му и тичешком слязох по стълбите. Затичах се надолу по улицата, когато изведнъж пред мен спря красив, черен автомобил със затъмнени стъкла. Вратата се отвори.
- Хайде, качвай се. - беше Валери.
Обърнах се назад. Не ми се искаше да се качвам при него, но когато видях Даниел да излиза пред входа и да се оглежда за мен, бързо смених мнението си.
- Как разбра за това място? - попита ме той, докато караше.
Не успях да му отговоря. Сякаш си бях глътнала езика, чувствах се вцепенена. В главата ми само се повтаряше цялата тази сцена.Като на развалена плоча всичко се въртеше отново и отново. Думите отекваха в съзнанието ми.
- Нина? Нина, погледни ме! Всичко ще бъде наред. Чуваш ли? - гласът му изведнъж не беше така леден.Някаква загриженост и топлина сякаш беше сменила подигравателното му изражение за секунди.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53