Постинг
26.12.2012 15:31 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 35~
........Когато сърцето ти е разбивано толкова много пъти и толкова безпощадно в един момент просто не можеш да събереш парченцата и оставаш така....недовършен, ограбен, гневен на целия свят за дето сега не можеш да обичаш. И така, в празното място където до преди си крил сърцето си, се настаняват гневът, болката, безчувствеността, безразличието и...просто се вцепеняваш.Превръщаш се в едно мраморно подобие на човека, който си бил преди..........
***
Нина стоеше пред огромното стенно огледало в стаята си и се взираше в себе си.Огледа бавно цялото си тяло, лицето, косата...Колкото повече се гледаше, толкова повече й се струваше, че сякаш цялата й същност и външност...всичко в нея крещеше "ГЛУПАЧКА!!". Искаше й се да заплаче, но не можеше...вече не й бяха останали сълзи, които да пролее.Болката, която й бяха причинили се оказа последната капка, която преля чашата.
/Нина/ - Валери, има ли на близо магазин...трябва да си купя някои неща.
/Валери/ - Кажи какво ти трябва, а аз ще се погрижа да ти го донесат.
/Нина/ - Не, няма нужда от такива главоболия. Мога и сама, просто...
/Валери/ - Нелиии?? Ела за момент, ако обичаш... - той не дочака да чуе края на изречението.
След няколко минути в стаята влезе жена, която явно беше от персонала, който се грижеше за къщата.Беше й наредено да донесе абсолютно всичко, от което Нина се нуждаеше и разбира се, това беше изпълнено максимално бързо.
***
Горе долу по същото време, Жана и Даниел вече панически бяха нахлули в апартамента на Нина с надеждата да намерят нея или поне някаква следа къде би могла да бъде.
/Дани/ - Нищо чудно, че не отговаря... - каза той, когато намери забравения телефон на холната масичка.
/Жана/ - Много от нещата й ги няма...
/Дани/ - Имаш ли представа къде може да е отишла? Познавате се, не знам...някакви ваши "скривалища" или нещо такова. Не знам вие жените къде...
/Жана/ - Не знам.Идея си нямам, никога до сега не беше бягала така.Дори не мога да си представя къде би могла да отиде.
/Дани/ - Знаеш ли, исках да те питам, ти от къде знаеше за онзи апартамент?
.jpg)
***
Нина стоеше пред огромното стенно огледало в стаята си и се взираше в себе си.Огледа бавно цялото си тяло, лицето, косата...Колкото повече се гледаше, толкова повече й се струваше, че сякаш цялата й същност и външност...всичко в нея крещеше "ГЛУПАЧКА!!". Искаше й се да заплаче, но не можеше...вече не й бяха останали сълзи, които да пролее.Болката, която й бяха причинили се оказа последната капка, която преля чашата.
/Нина/ - Валери, има ли на близо магазин...трябва да си купя някои неща.
/Валери/ - Кажи какво ти трябва, а аз ще се погрижа да ти го донесат.
/Нина/ - Не, няма нужда от такива главоболия. Мога и сама, просто...
/Валери/ - Нелиии?? Ела за момент, ако обичаш... - той не дочака да чуе края на изречението.
След няколко минути в стаята влезе жена, която явно беше от персонала, който се грижеше за къщата.Беше й наредено да донесе абсолютно всичко, от което Нина се нуждаеше и разбира се, това беше изпълнено максимално бързо.
***
Горе долу по същото време, Жана и Даниел вече панически бяха нахлули в апартамента на Нина с надеждата да намерят нея или поне някаква следа къде би могла да бъде.
/Дани/ - Нищо чудно, че не отговаря... - каза той, когато намери забравения телефон на холната масичка.
/Жана/ - Много от нещата й ги няма...
/Дани/ - Имаш ли представа къде може да е отишла? Познавате се, не знам...някакви ваши "скривалища" или нещо такова. Не знам вие жените къде...
/Жана/ - Не знам.Идея си нямам, никога до сега не беше бягала така.Дори не мога да си представя къде би могла да отиде.
/Дани/ - Знаеш ли, исках да те питам, ти от къде знаеше за онзи апартамент?
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
