Постинг
26.12.2012 18:29 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 36~
Вече не бях и не исках да бъда същата. За това реших да го покажа ясно и чрез външността си. Взех ножиците и малко по малко, старателно отрязах дългите си коси и сега те стигаха до раменете. Защо са ми? Преди ги пазех за него, но сега той си има друга...нека тя да му угажда.И този цвят....този топъл лешников цвят, вече не беше моят. От сега нататък щях да имам гарваново черна коса, в прекрасен контраст на зелените ми очи.Естественият, почти незабележим грим, с какъвто пак той ме харесваше, също вече щеше да е част от миналото ми Аз. Новата Нина щеше да подчертава очите си с черен молив и "опушен" грим, сега погледът й щеше да убива. Устните ми, преди усмихващи се,за да стоплят душата ти, сега щяха да го правят, само за да ти напомнят какво си изгубил. Съпричастност, обич? Вече забравих какво значат. Не ми разказвай за проблемите си, не ми разкривай болките си, на мен вече не ми пука. Страдай на воля, както накара ме да страдам аз! Вече съм друга, жестока, отмъстителна и зла.И тези дрехи, и тях ще сменя, вече не ми отива да съм скромна и добра...
На вратата се почука и в стаята влезе Валери. Когато ме видя се изненада толкова, че очите му се ококориха като на бухал.
/Аз/ - Какво? Не ти ли харесва това, което виждаш? - попитах докато с бавна котешка походка се приближавах към него.Знаех, че му харесва какво вижда, погледът му бавно се спускаше по тялото ми.Сега бях като онези жени, които само с един поглед бяха способни да управляват съзнанието на мъжете...
/Валери/ - Какво си направила...
/Аз/ - Върнах се към себе си. - да, до сега не осъзнавах колко много ми отиваше мрака.Черната ми вече душа, се допълваше с фаталната ми нова визия.
/Валери/ - Не знаех, че можеш да бъдеш такава. - усмихна се лукаво,а ръцете му се спуснаха по талията ми и надолу по бедрата...
/Аз/ - Много неща не знаеш за мен.Знаеш ли, ти много ми харесваш, а аз...съм така самотна. - гласът ми звучеше кадифено и съблазнително. Чувствах се като отровен паяк, който плетеше красиви мрежи, за да примами поредната си наивна жертва.
/Валери/ - Какво предлагаш? - съдейки по доволната му физиономия, определено знаеше на къде вървяха нещата.
/Аз/ - Събличай се! - заповядах докато устните ми оставяха отпечатъци от червило по врата му.
Нощта едва сега започваше, но знаех, че щеше да бъде дива.А Даниел ли?...Хахаха...Кой беше този?
.png)
На вратата се почука и в стаята влезе Валери. Когато ме видя се изненада толкова, че очите му се ококориха като на бухал.
/Аз/ - Какво? Не ти ли харесва това, което виждаш? - попитах докато с бавна котешка походка се приближавах към него.Знаех, че му харесва какво вижда, погледът му бавно се спускаше по тялото ми.Сега бях като онези жени, които само с един поглед бяха способни да управляват съзнанието на мъжете...
/Валери/ - Какво си направила...
/Аз/ - Върнах се към себе си. - да, до сега не осъзнавах колко много ми отиваше мрака.Черната ми вече душа, се допълваше с фаталната ми нова визия.
/Валери/ - Не знаех, че можеш да бъдеш такава. - усмихна се лукаво,а ръцете му се спуснаха по талията ми и надолу по бедрата...
/Аз/ - Много неща не знаеш за мен.Знаеш ли, ти много ми харесваш, а аз...съм така самотна. - гласът ми звучеше кадифено и съблазнително. Чувствах се като отровен паяк, който плетеше красиви мрежи, за да примами поредната си наивна жертва.
/Валери/ - Какво предлагаш? - съдейки по доволната му физиономия, определено знаеше на къде вървяха нещата.
/Аз/ - Събличай се! - заповядах докато устните ми оставяха отпечатъци от червило по врата му.
Нощта едва сега започваше, но знаех, че щеше да бъде дива.А Даниел ли?...Хахаха...Кой беше този?
.png)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
