Постинг
27.12.2012 14:47 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 38~
На другата сутрин се събудих сама...до мен в леглото нямаше никого. За миг си помислих, че тази нощ и всичко, което се случи през нея е било просто сън. Ако беше така, то това определено беше едно прекрасно разнообразие след всички онези кошмари, които сънувах обикновено.
Погледнах към часовника на стената - един часа след обяд. Тежките, завеси с цвят на бордо бяха спуснати и закриваха прозореца, пречейки на слънцето да проникне в стаята със своите ярки пипала. Нищо чудно, че се бях успала.Но после се замислих...Нямаше за къде да бързам, нито кой да ме чака. В такъв случай, когато и да бях станала щеше да бъде на време, поради простата причина, че времето и часовете му вече нямаха значение за мен.
Тъкмо когато се бях облякла, когато на вратата се почука.В стаята влезе Нели с поднос с храна.
/Нели/ - Добро утро! Чух шумове и предположих, че вече си станала. Валери ми каза да ти предам, че излезе по работа, но разбира се, можеш да се чувстваш като у дома си, къщата е на твое разположение.Ако имаш нужда от нещо просто ме повикай. Каза също и че вероятно искаш да останеш на саме със себе си, за това си позволих да ти донеса храната тук. А, да! Докато не съм забравила...Той остави нещо за теб.
Тя излезе и след минути се върна отново като в ръцете си държеше кутия с тъмно червена панделка.
/Нели/ - Това също е за теб в случай, че искаш да се свържеш с Валери.
/Нина/ - Благодаря ти, Нели.
/Нели/ - Няма защо. - тя се усмихна благо след, което излезе и затвори вратата след себе си.
Развързах червената лента и отворих кутията.Вътре имаше красив чисто черен телефон...от скъпите("Разбира се нали все пак ставаше дума за Валери.").Хмм...черно.Около това момче като, че ли всичко беше черно - черни дрехи, черна кола, черен телефон....черни сатенени чаршафи. Може би беше нещо повече от любим цвят? Дали и той го използваше, за да отрази какво има в душата му или на против - беше в пълен контраст на онова, което се намираше там?
Докато разглеждах новата си придобивка дочух звук на кола, която спираше пред къщата. "Върнал се е!"-помислих си аз и тръгнах към стълбите.Докато вървях обаче чух нечий друг глас...
/Дани/ - Здравей. Къде е брат ми?
/Нели/ - Моля?
/Дани/ - Валери. Къде е?
/Нели/ - Съжалявам, но той излезе.
/Дани/ - Къде отиде???
/Нели/ - Излезе по работа.
/Дани/ - Къде? Каква работа?
/Нели/ - Много съжалявам, но не мога да Ви кажа.Нещо да му пре...
/Дани/ - А Нина??? Къде е...
/Аз/ - Нина вече я няма... - казах аз докато слизах по стълбите.
.jpg)
Погледнах към часовника на стената - един часа след обяд. Тежките, завеси с цвят на бордо бяха спуснати и закриваха прозореца, пречейки на слънцето да проникне в стаята със своите ярки пипала. Нищо чудно, че се бях успала.Но после се замислих...Нямаше за къде да бързам, нито кой да ме чака. В такъв случай, когато и да бях станала щеше да бъде на време, поради простата причина, че времето и часовете му вече нямаха значение за мен.
Тъкмо когато се бях облякла, когато на вратата се почука.В стаята влезе Нели с поднос с храна.
/Нели/ - Добро утро! Чух шумове и предположих, че вече си станала. Валери ми каза да ти предам, че излезе по работа, но разбира се, можеш да се чувстваш като у дома си, къщата е на твое разположение.Ако имаш нужда от нещо просто ме повикай. Каза също и че вероятно искаш да останеш на саме със себе си, за това си позволих да ти донеса храната тук. А, да! Докато не съм забравила...Той остави нещо за теб.
Тя излезе и след минути се върна отново като в ръцете си държеше кутия с тъмно червена панделка.
/Нели/ - Това също е за теб в случай, че искаш да се свържеш с Валери.
/Нина/ - Благодаря ти, Нели.
/Нели/ - Няма защо. - тя се усмихна благо след, което излезе и затвори вратата след себе си.
Развързах червената лента и отворих кутията.Вътре имаше красив чисто черен телефон...от скъпите("Разбира се нали все пак ставаше дума за Валери.").Хмм...черно.Около това момче като, че ли всичко беше черно - черни дрехи, черна кола, черен телефон....черни сатенени чаршафи. Може би беше нещо повече от любим цвят? Дали и той го използваше, за да отрази какво има в душата му или на против - беше в пълен контраст на онова, което се намираше там?
Докато разглеждах новата си придобивка дочух звук на кола, която спираше пред къщата. "Върнал се е!"-помислих си аз и тръгнах към стълбите.Докато вървях обаче чух нечий друг глас...
/Дани/ - Здравей. Къде е брат ми?
/Нели/ - Моля?
/Дани/ - Валери. Къде е?
/Нели/ - Съжалявам, но той излезе.
/Дани/ - Къде отиде???
/Нели/ - Излезе по работа.
/Дани/ - Къде? Каква работа?
/Нели/ - Много съжалявам, но не мога да Ви кажа.Нещо да му пре...
/Дани/ - А Нина??? Къде е...
/Аз/ - Нина вече я няма... - казах аз докато слизах по стълбите.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
