Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2012 22:31 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 40~
Автор: belfegora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
1



 Дълго след като колата беше отпрашила на някъде, аз все още стоях на прозореца, загледана в нищото. Изведнъж писклива мелодия ме изтръгна от размислите ми и ме върна в реалността. Беше новият телефон, който упорито присветваше и вибрираше на нощното шкафче до леглото.

/Аз/ - Ало?
/Валери/ - Здравей, Нина. Как си?
/Аз/ - Нормално. А ти? - Отново излъгах. 
/Валери/ - Разбрах за Даниел...
/Аз/ - Какво си разбрал? Нищо не се е случвало...Всичко е наред.
/Валери/ - Не се опитвай да го прикриваш, Нина. Нели вече ми каза всичко, беше много разтревожена за теб.
/Аз/ - Нямало е нужда. Добре съм...
/Валери/ - Хмм...Добре. Почини си, аз сигурно скоро ще се прибера и...ще ти измислим нещо да те развеселим. Искаш ли?
/Аз/ - Няма нужда от такива главоболия, не си длъжен да ме забавляваш. Достатъчно е, че...
/Валери/ - Успокой се, не са никакви главоболия. Хайде, чао. Скоро се прибирам.
/Аз/ - Добре, чао.

***
Това, което Нина не знаеше, обаче...беше, че Валери отдавна бе приключил с работата си за деня и всъщност в момента пътуваше към Даниел. Веднага след разправията в дома му, Нели му се беше обадила и му беше разказала всичко. За това Валери сметна за нужно да се срещне и да говори очи в очи с брат си за пръв път от много години насам.

Скоро колата му спря пред сградата където живееше Дани. Остана на мястото около няколко минути, за да намери сили да се успокои и да се постарае да подтисне силната ярост, която го държеше още от както Нели му се беше обадила.Когато се почувства готов излезе, заключи колата и бавно се отправи към апартамента на брат си.

***

/Даниел/ - Влизай. - Каза хладно.
/Валери/ - Такова ми беше намерението. 
/Даниел/ - Виж, на ясно съм, че не изгаряш от желание да си общуваш с мен...Спокойно, взаимно е. Съгласих се да говорим, защото държа да ми върнеш Нина!
/Валери/ - Тя не е предмет. Няма как да ти я "върна" при положение, че тя сама дойде при мен. Освен това до колкото разбрах...Момичето не иска да бъде с теб вече.
/Даниел/ - Това е някакво твое си отмъщение нали? Знаех си! Връщаш ми го заради Емилия.
/Валери/ - Не говори глупости, аз не съм отрепка като теб! И не смей да споменаваш името й отново!!
/Даниел/ - Кръвта вода не става. Щом аз съм толкова кофти тип, то ти не си много по-различен от мен и го знаеш.
/Валери/ - Бъди благодарен, че тогава аз поех вината, защото иначе сега нямаше да те има изобщо на този свят. Нагло нищожество. И без това не съм дошъл, за да ти слушам глупостите, тук съм...,за да ти кажа да забравиш за Нина. Остави я на мира или ще съжаляваш за всичките мизерии, които причини. - след тези думи се обърна и трясна с все сила вратата след себе си. 

На път към вкъщи Валери премисляше разговора си с Даниел. Това накара онази болка, която смяташе за дълбоко погребана в сърцето му, изненадващо отново да изплува на повърхността на съзнанието му. Емилия....Как смееше дори да споменава името й на глас!?!

image


Тагове:   бутилка,   драма,   щастие,   drama,   част,   любов,   история,   lubov,   Part,   istoriq,   shtastie,   Istoria,   ljubov,   chast,   butilka,   istorija,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 91039
Постинги: 132
Коментари: 21
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930