Постинг
28.12.2012 18:34 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 43~
/Валери/ - Ок, ето ги и пуканките...Избра ли какво да гледаме?
/Аз/ - Да...Надявам се да нямаш възражения.
/Валери/ - Стига да не е някоя боза..няма да имам хаха.
/Аз/ - Спокойно, комедия е...Напоследък само такива филми гледам.
/Валери/ - Няма лошо.
Настанихме се удобно, пуснахме филма и сякаш като по навик заровихме пръсти в огромната купа с пуканки. Избрах една от любимите си комедии с надеждата, че ще успея да се отпусна и да не мисля за това как Даниел беше нахлул тук. Не можех да изтръгна чувството за несправедливост, което ме беше обзело. Защо се беше случило всичко това? Точно когато си мислех, че животът ми най накрая беше започнал да се нарежда изведнъж...всичко рухна.А може би...е било заблуда?
"Не всичко е такова каквото изглежда и ти скоро ще го разбереш." - тези думи отекнаха в съзнанието ми.
/Аз/ - Какво? Каза ли нещо?
/Валери/ - Не.
/Аз/ - Извинявай, сигурно ми се е причуло.
/Валери/ - ...Сигурно. Нина, добре ли си?
/Аз/ - Да, защо??
/Валери/ - Струваш ми се някак...напрегната.
/Аз/ - Не, не....Просто, бях се замислила.
/Валери/ - Виж, не е нужно да се преструваш пред мен. Разбирам те. Вероятно идването на Дани тук те е разстроило.
/Аз/ - Не може да те разстрои някой, който...не значи нищо за теб.
/Валери/ - Хммм....Добре, няма да обсъждаме тази тема сега, но искам да знаеш, че ако някой път ти се говори...
/Аз/ - Винаги мога да дойда при теб?
/Валери/ - Не, щях да кажа, че Нели винаги ще бъде на твое разположение,но...щом настояваш. - Онази усмивка отново се беше разтеглила по лицето му. Странно, преди когато я видех изпитвах неудържимо желание да го зашлевя, а сега...Харесваше ми! Изглеждаше ми толкова примамваща, подканваща. Какво ми ставаше? Бях спала с него за Бога!Без чувства, без емоции. Просто секс. А сега...изведнъж се държах като девственица, която не смееше дори да си помисли за целувка...Хмм...неговите целувки.
/Валери/ - Ехооо? Земята до Нина, имаме ли връзка?
/Аз/ - Връзка?! Връзка ли?? Това не е ли малко...Оу! Да, да...Разбрах. Хаха малко се..ъм..замислих.
/Валери/ - Явно не го правиш често, защото така като те гледам не ти се отразява добре ахахах.
/Аз/ - О, я млъкни! - И в този миг една от много възглавници, които бяха разхвърляни по леглото ми, беше запратена по лицето му.Уцели го и тупна глухо в скута му, а изражението след този "удар" беше просто безценно. Не можах да се удържа и избухнах в смях.
/Валери/ - Много смешно, няма що! - Нацупи се престорено, след което и той не остана длъжен. Взе падналата възглавница и я хвърли по мен, но не успя да ме улучи.
/Аз/ - Хвърляш като момиче! - Засмях се още повече. В този момент той стана рязко от креслото, на което се беше настанил, седна на леглото и с бързи движения хвана ръцете ми. Сега се смееx толкова много, че почти не ми оставаше въздух, но причина беше, че Валери ме гъделичкаше.
/Валери/ - Като момиче,а??? - Смееше се и той.
/Аз/ -ДАА!! - Извиках през смях.
И така както се смеехме и се боричкахме като деца, изведнъж той се наведе към мен и ме целуна. Смехът секна и...сякаш за един кратък момент, който ми се беше сторил като час, и двамата изглеждахме изненадани от случващото се. Но беше толкова хубаво...Първоначалният шок отмина и двамата обвихме ръце един около друг.
.jpg)
/Аз/ - Да...Надявам се да нямаш възражения.
/Валери/ - Стига да не е някоя боза..няма да имам хаха.
/Аз/ - Спокойно, комедия е...Напоследък само такива филми гледам.
/Валери/ - Няма лошо.
Настанихме се удобно, пуснахме филма и сякаш като по навик заровихме пръсти в огромната купа с пуканки. Избрах една от любимите си комедии с надеждата, че ще успея да се отпусна и да не мисля за това как Даниел беше нахлул тук. Не можех да изтръгна чувството за несправедливост, което ме беше обзело. Защо се беше случило всичко това? Точно когато си мислех, че животът ми най накрая беше започнал да се нарежда изведнъж...всичко рухна.А може би...е било заблуда?
"Не всичко е такова каквото изглежда и ти скоро ще го разбереш." - тези думи отекнаха в съзнанието ми.
/Аз/ - Какво? Каза ли нещо?
/Валери/ - Не.
/Аз/ - Извинявай, сигурно ми се е причуло.
/Валери/ - ...Сигурно. Нина, добре ли си?
/Аз/ - Да, защо??
/Валери/ - Струваш ми се някак...напрегната.
/Аз/ - Не, не....Просто, бях се замислила.
/Валери/ - Виж, не е нужно да се преструваш пред мен. Разбирам те. Вероятно идването на Дани тук те е разстроило.
/Аз/ - Не може да те разстрои някой, който...не значи нищо за теб.
/Валери/ - Хммм....Добре, няма да обсъждаме тази тема сега, но искам да знаеш, че ако някой път ти се говори...
/Аз/ - Винаги мога да дойда при теб?
/Валери/ - Не, щях да кажа, че Нели винаги ще бъде на твое разположение,но...щом настояваш. - Онази усмивка отново се беше разтеглила по лицето му. Странно, преди когато я видех изпитвах неудържимо желание да го зашлевя, а сега...Харесваше ми! Изглеждаше ми толкова примамваща, подканваща. Какво ми ставаше? Бях спала с него за Бога!Без чувства, без емоции. Просто секс. А сега...изведнъж се държах като девственица, която не смееше дори да си помисли за целувка...Хмм...неговите целувки.
/Валери/ - Ехооо? Земята до Нина, имаме ли връзка?
/Аз/ - Връзка?! Връзка ли?? Това не е ли малко...Оу! Да, да...Разбрах. Хаха малко се..ъм..замислих.
/Валери/ - Явно не го правиш често, защото така като те гледам не ти се отразява добре ахахах.
/Аз/ - О, я млъкни! - И в този миг една от много възглавници, които бяха разхвърляни по леглото ми, беше запратена по лицето му.Уцели го и тупна глухо в скута му, а изражението след този "удар" беше просто безценно. Не можах да се удържа и избухнах в смях.
/Валери/ - Много смешно, няма що! - Нацупи се престорено, след което и той не остана длъжен. Взе падналата възглавница и я хвърли по мен, но не успя да ме улучи.
/Аз/ - Хвърляш като момиче! - Засмях се още повече. В този момент той стана рязко от креслото, на което се беше настанил, седна на леглото и с бързи движения хвана ръцете ми. Сега се смееx толкова много, че почти не ми оставаше въздух, но причина беше, че Валери ме гъделичкаше.
/Валери/ - Като момиче,а??? - Смееше се и той.
/Аз/ -ДАА!! - Извиках през смях.
И така както се смеехме и се боричкахме като деца, изведнъж той се наведе към мен и ме целуна. Смехът секна и...сякаш за един кратък момент, който ми се беше сторил като час, и двамата изглеждахме изненадани от случващото се. Но беше толкова хубаво...Първоначалният шок отмина и двамата обвихме ръце един около друг.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
