ЩАСТИЕ В БУТИЛКА :: ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 44~

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2012 21:35 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 44~

Автор: belfegora Категория: Лични дневници

Прочетен: 6091 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.01.2013 16:58

........Прегръдките, целувките, погледът... Независимо от това какво изговарят устните и колко добро оправдание имаш, такива жестове, струващи се от начало незначителни, всъщност разкриват най-много. Истинските чувства прозират в малките неща, които правиш за човека когото обичаш,а не в думите, нито в обещанията. Когато един ден започнеш или престанеш да правиш всички тези мънички "обяснения в любов", другия ще разбере...без значение колко добре си се научил/а да лъжеш............

...На другата сутрин...

Тънък слънчев лъч, сякаш с голям труд, си беше проправил път през мъничка пролука в завесите. Светлината му дразнеше очите ми. Странно усещане за Deja Vu "проблесна" в съзнанието ми. Вече бях преживявала нещо такова...Първият път, когато се събудих в тази къща, когато осъзнах, че не спя в собственото си легло, а в чуждо...до чужд човек.

Но сега нещата стояха по друг начин. Той, момче с което нямах връзка, лежеше до мен, притиснал ме нежно в прегръдките си. Все още спеше...Дали и неговия поглед не беше ме видял по различен начин, както моите очи го гледаха различно сега? Грижеше се за мен, притесняваше се.Въпреки, че прикриваше всичко с ирония и смях, начина по който правеше всичко това за мен, го издаваше.

/Валери/ - Добро утро. - Каза сънено.
/Аз/ - Добро утро.
/Валери/ - Добре ли спа? - усетих топлата му целувка по врата си.
/Аз/ - Предвид обстоятелствата...хаха...да.
/Валери/ - Това като комплимент ли да го разбирам? - устните му продължиха да се спускат по рамото ми.
/Аз/ - Разбирай го както искаш. - обърнах се към него и го целунах.
/Валери/ - Днес имам почивен ден. Какво ще кажеш да отидем някъде на вечеря?
/Аз/ - Това покана за среща ли е?
/Валери/ - Би могло да бъде, но аз си мислех, че обикновено хората първо излизат на среща и чак след това си казват "добро утро"...
/Аз/ - Не мога да повярвам, че тези думи излизат от устата на мъж хаха.
/Валери/ - Какво да кажа...Старомоден съм.
/Аз/ - Не знаех, че има старомодни сърцеразбивачи.
/Валери/ - За такъв ли ме имаш?
/Аз/ - .........На такъв приличаш.
/Валери/ - Совата не винаги е това, което изглежда.
/Аз/ - Защо?
/Валери/ - Какво защо?
/Аз/ - Защо си различен с мен?
/Валери/ - Защото го заслужаваш...