Постинг
28.12.2012 23:09 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 45~
/Валери/ - Трябва да ставам.
/Аз/ - Къде отиваш?
/Валери/ - Трябва да изляза за малко. Имам да свърша някои работи.
/Аз/ - Нали днес ти беше почивен ден?
/Валери/ - Така е,но това, заради което ми се налага да изляза не е свързано с работата ми.
/Аз/ - Добре. Чао тогава.
/Валери/ - Чао.
...19:00...
/Аз/ - Здравей, Нели. Как си?
/Нели/ - Здравей. Добре съм, а ти? Какво си намислила за днес?
/Аз/ - Тъкмо бях решила да поплувам в закрития басейн.
/Нели/ - Чудесна идея.
/Аз/ - Нели? Знам,че сигурно не е уместно да питам,но...Случайно да знаеш къде отиде Валери?
/Нели/ - Хмм...Не казвам. - Блага и топла усмивка беше изгряла на устните й.
/Аз/ - Моля те, кажи ми. Сигурна съм, че ти е споменал нещо. - Замолих й се като малко дете, което нямаше търпение да получи коледния си подарък.
/Нели/ - Аз нищо не мога да ти кажа, но... - Тя извади една голяма снежно бяла кутия с червена сатенена панделка - Това тук, преди малко пристигна за теб.
/Аз/ - Май ще отложа плуването за сега. - Взех кутията и доволна, се заизкачвах по стълбите към моята стая. Нямах търпение да видя какво имаше вътре.
Седнах на леглото, оставих подаръкът пред мен и развързах панделката. Когато отворих капака видях разкошна сатенена рокля, а върху нея лежеше красива червена роза на чиято дръжка беше закачане малка бележка.
"Времената се променят - разбитите сърца също могат да са цели отново."
Извадих роклята. Беше повече от прекрасна - цяло бижу! Нямах търпение да я облека и вече разбирах какво беше замислил Валери. Изведнъж телефонът ми просветна и по пискливия сигнал разбрах, че съм получила sms.
"P.S. Пред вратата те чака още нещо."
Запътих се към вратата на стаята си и когато я отворих в краката си видях една по малка, друга кутия, отново завързана с червена панделка.Взех я и внимателно я отворих....Обувки!...Разбира се. Очевидно беше решил да се погрижи за всичко. А няма как рокля без обувки... Когато ги извадих на дъното видях още една бележка.
"Вратите в къщата са много."
С усмивка установих, че явно изненадите не свършваха до тук.Приех предизвикателството и започнах да се разхождам из къщата, търсейки още бели кутийки. Разбира се, не останах разочарована. Скоро открих рубинени обеци, а след тях и огърлица и малка чантичка в комплект с роклята.Когато отворих последната кутия в нея намерих парфюм в красиво шишенце и бележка.
"20:30 ч."
Хмм...Може би тогава щеше да дойде? Или трябваше да се случи нещо друго? Или може би аз трябваше да ида при него? Което и да беше, по това време трябваше да съм готова. Беше убеден, че няма как да му откажа на такава поканата за среща. Това ме накара да се усмихна. В същия този момент в съзнанието ми пробяга една мисъл, която сякаш нарочно беше изникнала там,за да не ми позволи да се зарадвам напълно. "Дали не беше правил и друг път такива неща? Дали не съм една от многото в колекцията му?....Не, глупости. Ако искаше да се държи така с мен, щеше да го е направил вече, имаше много възможности за това...Глупости!" Ядосах се сама на себе си. Погледнах телефона си. На дисплея с големи цифри пишеше 19:45. Време беше да започвам да се приготвям.
.jpg)
/Аз/ - Къде отиваш?
/Валери/ - Трябва да изляза за малко. Имам да свърша някои работи.
/Аз/ - Нали днес ти беше почивен ден?
/Валери/ - Така е,но това, заради което ми се налага да изляза не е свързано с работата ми.
/Аз/ - Добре. Чао тогава.
/Валери/ - Чао.
...19:00...
/Аз/ - Здравей, Нели. Как си?
/Нели/ - Здравей. Добре съм, а ти? Какво си намислила за днес?
/Аз/ - Тъкмо бях решила да поплувам в закрития басейн.
/Нели/ - Чудесна идея.
/Аз/ - Нели? Знам,че сигурно не е уместно да питам,но...Случайно да знаеш къде отиде Валери?
/Нели/ - Хмм...Не казвам. - Блага и топла усмивка беше изгряла на устните й.
/Аз/ - Моля те, кажи ми. Сигурна съм, че ти е споменал нещо. - Замолих й се като малко дете, което нямаше търпение да получи коледния си подарък.
/Нели/ - Аз нищо не мога да ти кажа, но... - Тя извади една голяма снежно бяла кутия с червена сатенена панделка - Това тук, преди малко пристигна за теб.
/Аз/ - Май ще отложа плуването за сега. - Взех кутията и доволна, се заизкачвах по стълбите към моята стая. Нямах търпение да видя какво имаше вътре.
Седнах на леглото, оставих подаръкът пред мен и развързах панделката. Когато отворих капака видях разкошна сатенена рокля, а върху нея лежеше красива червена роза на чиято дръжка беше закачане малка бележка.
"Времената се променят - разбитите сърца също могат да са цели отново."
Извадих роклята. Беше повече от прекрасна - цяло бижу! Нямах търпение да я облека и вече разбирах какво беше замислил Валери. Изведнъж телефонът ми просветна и по пискливия сигнал разбрах, че съм получила sms.
"P.S. Пред вратата те чака още нещо."
Запътих се към вратата на стаята си и когато я отворих в краката си видях една по малка, друга кутия, отново завързана с червена панделка.Взех я и внимателно я отворих....Обувки!...Разбира се. Очевидно беше решил да се погрижи за всичко. А няма как рокля без обувки... Когато ги извадих на дъното видях още една бележка.
"Вратите в къщата са много."
С усмивка установих, че явно изненадите не свършваха до тук.Приех предизвикателството и започнах да се разхождам из къщата, търсейки още бели кутийки. Разбира се, не останах разочарована. Скоро открих рубинени обеци, а след тях и огърлица и малка чантичка в комплект с роклята.Когато отворих последната кутия в нея намерих парфюм в красиво шишенце и бележка.
"20:30 ч."
Хмм...Може би тогава щеше да дойде? Или трябваше да се случи нещо друго? Или може би аз трябваше да ида при него? Което и да беше, по това време трябваше да съм готова. Беше убеден, че няма как да му откажа на такава поканата за среща. Това ме накара да се усмихна. В същия този момент в съзнанието ми пробяга една мисъл, която сякаш нарочно беше изникнала там,за да не ми позволи да се зарадвам напълно. "Дали не беше правил и друг път такива неща? Дали не съм една от многото в колекцията му?....Не, глупости. Ако искаше да се държи така с мен, щеше да го е направил вече, имаше много възможности за това...Глупости!" Ядосах се сама на себе си. Погледнах телефона си. На дисплея с големи цифри пишеше 19:45. Време беше да започвам да се приготвям.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
