Постинг
29.12.2012 03:18 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 46~
Прибрах се в стаята си и се запътих към банята, за да си хвърля освежаващ душ. Можех да стоя с часове така, докато многобройните струйки вода обливаха и масажираха тялото ми. Понякога ми се струваше, че ако имаше как, то сигурно никога нямаше да изляза от душ кабинката.
Сега обаче нямах време дори да помечтая както обикновено правех. Скоро трябваше да съм готова. Приключих на бързо, изсуших се и се заех с разкрасяването. Втрих в кожата си ароматни масла, караха ме да се чувствам като кралица. Направих си маникюр, изсуших косата и я оформих. След това дойде ред на грима - черна очна линия красиво подчертаваше очите ми, малко червило с цвят близък до този на устните ми, за да ги направи красиви без да стои изкуствено. Чудесно! Погледнах се отново в огледалото, сякаш за да се видя с други очи. Останах доволна от отражението си.
Огледах стаята....Бях извадила всички подаръци и сега навсякъде имаше отворени кутии и разхвърляни червени лентички. Валери беше превърнал този ден в една малка Коледа за мен. Усмихнах се. Дали Нели не му беше помогнала с това? А може би тя се беше погрижила за абсолютно всеки детайл и сега той просто ще се наслади на резултата? Хмм...Всичко до момента, което беше направил за мен определено беше мило и щедро от негова страна. Но защо не можех да му се доверя? Защо продължавах да усещам тази несигурност? Може би не исках да вярвам, защото всичко ми се струваше твърде хубаво, твърде нереално...Погледах към телефона си - 20:22. Побързах да се облека и да се обуя.
Докато се "борех" със закопчалката на дясната си обувка, чух как пред къщата спря кола и след минута-две на вратата се позвъня.Хмм...Точно на време - 20:30ч. Преди да изляза отново хвърлих един бърз поглед към огледалото, за да се уверя, че всичко е на ред. Косата, гримът, чантичката, бижутата...Всичко изглеждаше добре.
/Нели/ - Нина! Изглеждаш превъзходно! - каза с широка усмивка, докато аз бавно и внимателно слизах по стълбите.
/Аз/ - Благодаря. Чувствам се като Пепеляшка хаха. - докато изричах тези думи отново натрапчиво чувство за Deja Vu премина в съзнанието ми. Преди време Валери ме беше нарекъл така. Дали беше просто съвпадение? Случайност?
/Нели/ - В такъв случай внимавай с обувките. - гласът й ми се стори сякаш идващ от далече.
/Аз/ - Моля? А...Хаха..Да. - огледах се - Къде е Валери?
/Нели/ - Той те чака на друго място. Шофьорът ти е тук, той ще те закара при него.
/Аз/ - Шофьор??? Хмм...Той май доста се старае? - усмихнах й се.
/Нели/ - Има защо. Хайде, тръгвайте...Приятно прекарване. - тя се приближи и ме прегърна внимателно.
/Аз/ - Благодаря ти.
И така, качих се в красивата черна лимузина, която беше спряла пред къщата, и точно като Пепеляшка поех към своя бал и срещата си...не с Принца, а с един романтичен сърцеразбивач.
.jpg)
Сега обаче нямах време дори да помечтая както обикновено правех. Скоро трябваше да съм готова. Приключих на бързо, изсуших се и се заех с разкрасяването. Втрих в кожата си ароматни масла, караха ме да се чувствам като кралица. Направих си маникюр, изсуших косата и я оформих. След това дойде ред на грима - черна очна линия красиво подчертаваше очите ми, малко червило с цвят близък до този на устните ми, за да ги направи красиви без да стои изкуствено. Чудесно! Погледнах се отново в огледалото, сякаш за да се видя с други очи. Останах доволна от отражението си.
Огледах стаята....Бях извадила всички подаръци и сега навсякъде имаше отворени кутии и разхвърляни червени лентички. Валери беше превърнал този ден в една малка Коледа за мен. Усмихнах се. Дали Нели не му беше помогнала с това? А може би тя се беше погрижила за абсолютно всеки детайл и сега той просто ще се наслади на резултата? Хмм...Всичко до момента, което беше направил за мен определено беше мило и щедро от негова страна. Но защо не можех да му се доверя? Защо продължавах да усещам тази несигурност? Може би не исках да вярвам, защото всичко ми се струваше твърде хубаво, твърде нереално...Погледах към телефона си - 20:22. Побързах да се облека и да се обуя.
Докато се "борех" със закопчалката на дясната си обувка, чух как пред къщата спря кола и след минута-две на вратата се позвъня.Хмм...Точно на време - 20:30ч. Преди да изляза отново хвърлих един бърз поглед към огледалото, за да се уверя, че всичко е на ред. Косата, гримът, чантичката, бижутата...Всичко изглеждаше добре.
/Нели/ - Нина! Изглеждаш превъзходно! - каза с широка усмивка, докато аз бавно и внимателно слизах по стълбите.
/Аз/ - Благодаря. Чувствам се като Пепеляшка хаха. - докато изричах тези думи отново натрапчиво чувство за Deja Vu премина в съзнанието ми. Преди време Валери ме беше нарекъл така. Дали беше просто съвпадение? Случайност?
/Нели/ - В такъв случай внимавай с обувките. - гласът й ми се стори сякаш идващ от далече.
/Аз/ - Моля? А...Хаха..Да. - огледах се - Къде е Валери?
/Нели/ - Той те чака на друго място. Шофьорът ти е тук, той ще те закара при него.
/Аз/ - Шофьор??? Хмм...Той май доста се старае? - усмихнах й се.
/Нели/ - Има защо. Хайде, тръгвайте...Приятно прекарване. - тя се приближи и ме прегърна внимателно.
/Аз/ - Благодаря ти.
И така, качих се в красивата черна лимузина, която беше спряла пред къщата, и точно като Пепеляшка поех към своя бал и срещата си...не с Принца, а с един романтичен сърцеразбивач.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
