ЩАСТИЕ В БУТИЛКА :: ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 47~

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.12.2012 17:28 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 47~

Автор: belfegora Категория: Лични дневници

Прочетен: 700 Коментари: 0 Гласове:

Колата намали и скоро спря пред голям луксозен ресторант. Името му ми беше познато. За него се споменаваше в списания и сайтове пълни с клюки и псевдо истини от живота на "звездите". Каквото и да се пишеше, това място определено се славеше с все добри отзиви. Странно, но първото нещо, което се зачудих докато вървях към входа, беше дали порциите от храна бяха толкова миниатюрни каквито ги показваха по филмите и предаванията свързани с такъв тип ресторанти. Храна превърната по-скоро в мънички картини, за които се плащаше безбожно много. Хората идваха тук не, за да се нахранят, а за да се похвалят, че могат да си позволят лукса да ги видят да вечерят или обядват тук. "Не бъди такава неблагодарница, ако не беше Валери, кракът ти сигурно никога нямаше да стъпи тук. На това място дори сервитьорите бяха префърцунени." Беше време да спра с цинизмите си и да сляза обратно на земята. Това беше един прекрасен жест, който аз едва ли заслужавах и без това.

- Нина??

Изведнъж чух за гърба си някакъв познат глас да вика името ми. Обърнах се и...

/Аз/ - Мишо? Здравей...Какво правиш тук?
/Мишо/ - Здравей. Аз...просто случайно те видях. Минавах от тук и... - Лицето му изглеждаше толкова измъчено, а очите тъжни сякаш се бяха нагледали на всевъзможни страдания. Какво ли бяха видели? Какво се беше случило?
/Аз/ - Как си? Какво се е случило с теб, изглеждаш някак...
/Мишо/ - Ами...Нищо, ние...Жана и аз се разделихме.
/Аз/ - Какво? Заради....Защо?
/Мишо/ - Ами онази случка с Дани...Двамата бяха убедени, че аз съм бил този, който е изпратил онези смс-и заради, които се случи всичко.
/Аз/ - Как така?? Това изобщо не е типично за нея. Тя много те обича!
/Мишо/ - Обичаше...- Произнесе с такава мъка, сякаш на гърлото му беше заседнала буца. -Не знам. Явно Даниел я е убедил. Колкото и да се опитвах да говоря с нея и да й обясня, тя просто..не ми повярва.
/Аз/ - Чакай малко...Щом те не са си уреждали среща...Значи все пак...Значи между тях не се е било случило нищо?? Всичко, което са ми казвали е било истина???
/Мишо/ - Тогава може би е нямало нищо...
/Аз/ - Как така "тогава" ?! Какво искаш да кажеш с това?
/Мишо/ - Не знам дали трябва да го научаваш така, но те...
/Аз/ - Какво?? Какво те??? - Вече се досещах какво имаше предвид, но не смеех да го произнеса на глас. Исках отговора от него, като макар да знаех, че шанса да греша е твърде малак, се надявах той да не потвърди опасенията ми.
/Мишо/ - Те са заедно. Имат връзка.