Постинг
29.12.2012 21:50 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 48~
Закрих устата си с ръка, за да не изпищя. Мислех, че след видяното в онзи апартамент чувствата ми към Даниел вече бяха в графата "минало", но тези думи сякаш пронизаха сърцето ми. Странно - явно само болката е способна по такъв безпогрешен, макар и жесток начин, да покаже на човек, че все още има сърце, че все още обича и му пука... Очите ми се напълниха със сълзи и трябваше да впрегна цялата си воля, за да не им позволя да се стекат по лицето ми.
/Мишо/ - Извинявай. Съжалявам, че така го научи...Извинявай. - Той протегна ръце и ме прегърна.
/Аз/ - Няма нищо... Не се притеснявай. - Гласът ми прозвуча ледено и бездушно. Стоях като скована, сякаш тялото ми просто отказваше да помръдне. - Преди много години ми бяха казали, че човек не трябва да се разстройва заради нещо, което не съществува, а миналото е точно това... Трябва да живеем в настоящето и да гледаме към бъдещето.
/Мишо/ - Сигурно са били прави.
/Аз/ - Да..
/Мишо/ - Извинявай, че така...Дано не ти провалям вечерта.
/Аз/ - Всичко е наред.
/Мишо/ - Този Даниел...голям нещастник излезе. Той не ме интерисува, но Жана...
/Аз/ - Какво за нея?
/Мишо/ - Не знам...Цялата тази работа...Мирише много на гнило.
/Аз/ - Да, но какво ти пука? Каквото станало, станало.
/Мишо/ - Аз още я обичам. Много.
/Аз/ - Ами...
/Мишо/ - А ти? Не ти ли е любопитно да разбереш кой стои зад всичко това?
/Аз/ - Не знам...Аз...Не виждам смисъл. Мисля, че вече е твърде късно. Не можем да върнем времето назад.
/Мишо/ - Няма да се откажа толкова лесно, ще разнищя нещата и...Ще се боря за моето момиче.
/Аз/ - Хмм....Трябва...Трябва да вървя. Закъснявам,а ме чакат.
/Мишо/ - Да, разбира се. Довиждане. Радвам се, че се видяхме въпреки лошите новини.
/Аз/ - Аз също...Довиждане. И успех!
/Мишо/ - Благодаря.
Обърнах се, поех си дълбоко дъх, вдигнах гордо брадичката си и влязох в ресторанта сякаш нищо не се бе случило. Нямаше да допусна чутото да помрачи блясъка ми, а аз...О, аз бях богиня! Аз бях кралица на нощта и сега беше настъпило моето време!!
.jpg)
/Мишо/ - Извинявай. Съжалявам, че така го научи...Извинявай. - Той протегна ръце и ме прегърна.
/Аз/ - Няма нищо... Не се притеснявай. - Гласът ми прозвуча ледено и бездушно. Стоях като скована, сякаш тялото ми просто отказваше да помръдне. - Преди много години ми бяха казали, че човек не трябва да се разстройва заради нещо, което не съществува, а миналото е точно това... Трябва да живеем в настоящето и да гледаме към бъдещето.
/Мишо/ - Сигурно са били прави.
/Аз/ - Да..
/Мишо/ - Извинявай, че така...Дано не ти провалям вечерта.
/Аз/ - Всичко е наред.
/Мишо/ - Този Даниел...голям нещастник излезе. Той не ме интерисува, но Жана...
/Аз/ - Какво за нея?
/Мишо/ - Не знам...Цялата тази работа...Мирише много на гнило.
/Аз/ - Да, но какво ти пука? Каквото станало, станало.
/Мишо/ - Аз още я обичам. Много.
/Аз/ - Ами...
/Мишо/ - А ти? Не ти ли е любопитно да разбереш кой стои зад всичко това?
/Аз/ - Не знам...Аз...Не виждам смисъл. Мисля, че вече е твърде късно. Не можем да върнем времето назад.
/Мишо/ - Няма да се откажа толкова лесно, ще разнищя нещата и...Ще се боря за моето момиче.
/Аз/ - Хмм....Трябва...Трябва да вървя. Закъснявам,а ме чакат.
/Мишо/ - Да, разбира се. Довиждане. Радвам се, че се видяхме въпреки лошите новини.
/Аз/ - Аз също...Довиждане. И успех!
/Мишо/ - Благодаря.
Обърнах се, поех си дълбоко дъх, вдигнах гордо брадичката си и влязох в ресторанта сякаш нищо не се бе случило. Нямаше да допусна чутото да помрачи блясъка ми, а аз...О, аз бях богиня! Аз бях кралица на нощта и сега беше настъпило моето време!!
.jpg)
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
