Постинг
29.12.2012 20:39 -
ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
(ne e pisano ot men)
Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:-Къде са ти крилата?-Аз нямам крила-отвърнал Дяволът.-А нимба(ореол)?-И това нямам.-А какво имаш?-Имам сърце!-казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.-Но защо?-изненадал се Ангелът.-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.Тогава Ангелът се замислил и попитал:-А готов ли си да умреш заради мен?-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си!-отвърнал Дяволът.Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:-Мога да пожертвам за любимия крилата си.Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:-Вземи го, твое е!А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.-Коя си сега, без крила?- попитал Дяволът Ангела.-Аз ... съм човек-скромно казал Ангелът.-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...-Добре,-казал Дяволът-може ли да дойда с теб?-Не,-казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.-Коя си ти?-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.-Но как така?-Ти не си Ангел. Нямаш крила.-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?-Не е вярно. Дъждът идваше сам.-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.-Но защо? Аз ви носих само добро!-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.Ангелът умрял в ръцете му.-Защо я убихте?-изригнал гневът му.-Тя беше вещица!-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?-Каза ни, но ние не и повярвахме.-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!-разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол ...
Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:-Къде са ти крилата?-Аз нямам крила-отвърнал Дяволът.-А нимба(ореол)?-И това нямам.-А какво имаш?-Имам сърце!-казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.-Но защо?-изненадал се Ангелът.-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.Тогава Ангелът се замислил и попитал:-А готов ли си да умреш заради мен?-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си!-отвърнал Дяволът.Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:-Мога да пожертвам за любимия крилата си.Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:-Вземи го, твое е!А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.-Коя си сега, без крила?- попитал Дяволът Ангела.-Аз ... съм човек-скромно казал Ангелът.-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...-Добре,-казал Дяволът-може ли да дойда с теб?-Не,-казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.-Коя си ти?-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.-Но как така?-Ти не си Ангел. Нямаш крила.-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?-Не е вярно. Дъждът идваше сам.-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.-Но защо? Аз ви носих само добро!-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.Ангелът умрял в ръцете му.-Защо я убихте?-изригнал гневът му.-Тя беше вещица!-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?-Каза ни, но ние не и повярвахме.-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!-разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол ...
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
