Постинг
30.12.2012 20:42 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 50~
/Аз/ - Знаеш?? От къде? Мишо ли ти каза?
/Валери/ - Не.
/Аз/ - Как така "не" ?
/Валери/ - Видях ги.
/Аз/ - ....Кога? - Гласът ми затрепери и въпросът едва се чу.
/Валери/ - Сигурна ли си, че искаш да обсъждаме това сега?
/Аз/ - Защо? Защо не ми каза??
/Валери/ - Не исках да те разстройвам.
/Аз/ - Не съм разстроена - бясна съм!!
/Валери/ - Гневът е слабост.Ако искаш да преодолееш болката, не трябва да позволяваш да те изкарват извън нерви. - Протегна се и хвана внимателно ръката ми. - Знам, че сигурно ти е трудно, но ще мине.
/Аз/ - Да... - Посегнах към чашата пълна с шампанско и я изпих на един дъх. - Ще забравя...
/Валери/ - Не прави така. Това е грешка. Алкохола няма да заличи нито болката, нито гнева ти.
/Аз/ - Не ми казвай какво да правя!
Не разбирах какво ме караше да реагирам по такъв начин. Мислех, че вече не ми пука за Даниел, нито за Жана. И тези думи...Както винаги! Лесно е да ти дават съвети и да ти казват кое нямало смисъл и което не трябвало да се прави или пък кое трябва да се прави. Когато проблемите не се отнасят до тях, хората изведнъж се превръщат в мъдреци. Философии, теории. Всичко е лесно, когато не те боли. Когато не си ти засегнатия.
Станах рязко и грабнах бутилката от масата.
/Валери/ - Нина! НИНА, НЕДЕЙ!
/Аз/ - Остави ме!!
Обърнах се и забързано тръгнах към вратата, но той ме настигна и ме дръпна.
/Валери/ - Остани...Моля те.Не си тръгвай...
/Аз/ - Пусни ме!
/Валери/ - Не.
/Аз/ - ПУСНИ МЕ!!! ИСКАМ ДА СЪМ САМА! ОСТАВИ МЕ... - Сълзи започнаха неумолимо да се стичат от очите ми. Чувствах се толкова объркана. Изпитвах гняв, тъга, болка, разочарование...Предателство. Задъхвах се, усещах се толкова слаба, че коленете ми омекнаха. Свлякох се в ръцете му.
/Валери/ - Спокойно...Всичко ще бъде наред. Чуваш ли? Ще мине...Аз съм до теб. - Прегръщаше ме и галеше косата ми като на малко дете, а аз плачех все повече и повече. Не можех да спра сълзите си колкото и да се опитвах.
/Аз/ - Толкова много боли.
/Валери/ - Знам.
/Аз/ - Не мога да го спра, не мога...Не мога.
/Валери/ - Ще мине...
.jpg)
/Валери/ - Не.
/Аз/ - Как така "не" ?
/Валери/ - Видях ги.
/Аз/ - ....Кога? - Гласът ми затрепери и въпросът едва се чу.
/Валери/ - Сигурна ли си, че искаш да обсъждаме това сега?
/Аз/ - Защо? Защо не ми каза??
/Валери/ - Не исках да те разстройвам.
/Аз/ - Не съм разстроена - бясна съм!!
/Валери/ - Гневът е слабост.Ако искаш да преодолееш болката, не трябва да позволяваш да те изкарват извън нерви. - Протегна се и хвана внимателно ръката ми. - Знам, че сигурно ти е трудно, но ще мине.
/Аз/ - Да... - Посегнах към чашата пълна с шампанско и я изпих на един дъх. - Ще забравя...
/Валери/ - Не прави така. Това е грешка. Алкохола няма да заличи нито болката, нито гнева ти.
/Аз/ - Не ми казвай какво да правя!
Не разбирах какво ме караше да реагирам по такъв начин. Мислех, че вече не ми пука за Даниел, нито за Жана. И тези думи...Както винаги! Лесно е да ти дават съвети и да ти казват кое нямало смисъл и което не трябвало да се прави или пък кое трябва да се прави. Когато проблемите не се отнасят до тях, хората изведнъж се превръщат в мъдреци. Философии, теории. Всичко е лесно, когато не те боли. Когато не си ти засегнатия.
Станах рязко и грабнах бутилката от масата.
/Валери/ - Нина! НИНА, НЕДЕЙ!
/Аз/ - Остави ме!!
Обърнах се и забързано тръгнах към вратата, но той ме настигна и ме дръпна.
/Валери/ - Остани...Моля те.Не си тръгвай...
/Аз/ - Пусни ме!
/Валери/ - Не.
/Аз/ - ПУСНИ МЕ!!! ИСКАМ ДА СЪМ САМА! ОСТАВИ МЕ... - Сълзи започнаха неумолимо да се стичат от очите ми. Чувствах се толкова объркана. Изпитвах гняв, тъга, болка, разочарование...Предателство. Задъхвах се, усещах се толкова слаба, че коленете ми омекнаха. Свлякох се в ръцете му.
/Валери/ - Спокойно...Всичко ще бъде наред. Чуваш ли? Ще мине...Аз съм до теб. - Прегръщаше ме и галеше косата ми като на малко дете, а аз плачех все повече и повече. Не можех да спра сълзите си колкото и да се опитвах.
/Аз/ - Толкова много боли.
/Валери/ - Знам.
/Аз/ - Не мога да го спра, не мога...Не мога.
/Валери/ - Ще мине...
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
