Постинг
04.01.2013 22:52 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 51~
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2013 22:55
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 07.01.2013 22:55
....Случвало ли ти се е да се запознаеш с човек, за когото всеки казва, че може да ти донесе само проблеми и беди? Някой, който въпреки широките усмивки, е способен толкова добре да скрие болка, гняв и разочарование, че дории собственото му отражение в огледалото да не може да разпознае? И в крайна сметка, само за теб, той да разкрие истинското си аз? Да ти покаже раните в сърцето и душата си и да те допусне отвъд високите стени, които колкото го пазят от хората, толкова и го оковават в мрачния затвор на самотата?.....
***
Минаваха дни, седмици, месеци, а аз така и не се върнах в апартамента си. С времето вече нямах причини да плача, нито да ме боли, нито да пия...Страховете и съмненията бяха търпеливо заличени и Валери, на пук на чуждите приказки, се превърна в моето спасение. Така и не ме пусна да си ида от живота...и сърцето му. Година след онази първа романтична среща, която беше така жестоко съсипана, аз и моят мрачен принц се оженихме. Красивите вечери не спряха, както и безбройните изненади и пътувания до различни кътчета на света.
Но макар да казваше, че няма тайни от мен, винаги оставаше нещо загадъчно. Той беше като онези книги, които независимо колко пъти препрочиташ, винаги намираш нещо ново и ново.
Като стана дума за книги, в дома му...тоест...в дома НИ има огромна колекция. Можех да седя с часове в някой от меките като облак дивани в библиотеката ни и да чета. Имаше четива на какви ли не теми - история, изкуство, фантастика и т.н. Валери често се шегува с мен, че ние сме една модернизирана версия на Красавицата и Звяра - аз обожавах светът на литератуpните герои, а той...хаха...той беше зает с това да плаши хората.
Един ден, докато за пореден път се чудех какво да си избера за четене, издърпвайки една от книгите, от някъде изпадна снимка. Портретна, на красиво момиче с дълги гарваново черни коси и бадемови очи. Обърнах снимката и на гърба й видях посвещение...
"Promise me you"ll never forget me because if I thought you would I"d never leave." С много, много обич..от мен.”
Странно. Валери не се притесняваше да ми споделя за минали увлечения и трепети, но никога не беше споменавал, че някога някое момиче е било способно да открадне сърцето му. Дали заради нея се беше променил толкова? Тя ли беше причината за разбитото му сърце?
.jpg)
***
Минаваха дни, седмици, месеци, а аз така и не се върнах в апартамента си. С времето вече нямах причини да плача, нито да ме боли, нито да пия...Страховете и съмненията бяха търпеливо заличени и Валери, на пук на чуждите приказки, се превърна в моето спасение. Така и не ме пусна да си ида от живота...и сърцето му. Година след онази първа романтична среща, която беше така жестоко съсипана, аз и моят мрачен принц се оженихме. Красивите вечери не спряха, както и безбройните изненади и пътувания до различни кътчета на света.
Но макар да казваше, че няма тайни от мен, винаги оставаше нещо загадъчно. Той беше като онези книги, които независимо колко пъти препрочиташ, винаги намираш нещо ново и ново.
Като стана дума за книги, в дома му...тоест...в дома НИ има огромна колекция. Можех да седя с часове в някой от меките като облак дивани в библиотеката ни и да чета. Имаше четива на какви ли не теми - история, изкуство, фантастика и т.н. Валери често се шегува с мен, че ние сме една модернизирана версия на Красавицата и Звяра - аз обожавах светът на литератуpните герои, а той...хаха...той беше зает с това да плаши хората.
Един ден, докато за пореден път се чудех какво да си избера за четене, издърпвайки една от книгите, от някъде изпадна снимка. Портретна, на красиво момиче с дълги гарваново черни коси и бадемови очи. Обърнах снимката и на гърба й видях посвещение...
"Promise me you"ll never forget me because if I thought you would I"d never leave." С много, много обич..от мен.”
Странно. Валери не се притесняваше да ми споделя за минали увлечения и трепети, но никога не беше споменавал, че някога някое момиче е било способно да открадне сърцето му. Дали заради нея се беше променил толкова? Тя ли беше причината за разбитото му сърце?
.jpg)
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
