Ох! Аз сигурно бях единствената жена в момента, която мразеше дори самата идеята за пазаруване. Но за всичко си има причина, а моята беше къдрокоса жена с визия на супер модел и черна като катран душа. Така не ми се излизаше с нея, че дори не ми се ставаше от леглото. Дали нямаше някакъв начин да я разкарам? Може би някакво оправдание щеше да свърши работа? Грип? Не, това не ставаше. Хмм...ами ако кажех, че ми е лошо? Не, това също не ставаше - така щях да си остана в къщи, но пък Нели щеше да идва при мен през 5 минути, за да се убеди, че всичко е наред. Главоболие?? Точно така! Беше достатъчно безобидно, но пък беше и добра причина да откажа среща.......нали?   Протегнах лениво ръка към нощното шкафче и взех телефона. Натиснах един от бутоните му и дисплея засия. Пердетата бяха спуснати и понеже бяха достатъчно плътни, в стаята беше тъмно като в рог. Светлината от гсм-а ми се стори толкова ярка, че направо ме заслепи за част от секундата. И така, присвила очи и мръщейки се срещу телефона, набирах текст за смс.   " До: Мануела   Мила, не мога днес. Сорри, много ме боли главата, май ще си остана вкъщи :(( "   Ето! Така! Това би трябвало да свърши работа. И без това и на нея надали й се излизаше. Пък и защо й е да губи от ценното си време, което така й беше необходимо за упоритите и търпеливи опити да целува задника на мъжа ми. Хмм...И все пак, защо Валери толкова настояваше да прати Мануела? В много отношения тя беше дясната му ръка и...Дали пък не я използваше, за да ме следи? Не, не ....Твърде много филми гледам напоследък.    Тъкмо отново се отпуснах блажено в прегръдките на мекото легло, когато телефона ми се разписука. Хм..разбира се, смс. Сигурно ми пишеше, че всичко е наред и щяло сме да се видим друг път.   " От: Мануела Мила, стегни се! Главоболието се лекува именно с шопинг терапия!! Хайде обличай се, идвам да те взема след 20 минутки :* "   По дяволите! Като хване нещо и не пуска! Е, явно разузнаването ми по случая с момчетата и Емилия ще трябва да почака още малко.   ***   ...2 часа по-късно двете вече седяхме на кафе в мола. Господи колко клиширано. И що за цена?! В това кафе злато ли слагаха?...   - Как си, мила? Още ли те боли главата?? - каза Мануела, която отчаяно се опитваше да имитира загрижена физиономия. - Да, за съжаление.  - Значи малко сме пазарували хаха! - ....Сигурно. - колкото и да се стараех да изглеждам дружелюбно настроена, това някак не ми се получаваше. - Знаеш ли, Нина, ти си голяма късметлийка. Не всяка жена може да притежава мъж като Валери. - каза тя и впери замечтан поглед в кафето пред нея. - М? А, да..Може би. Права си. Знаеш ли, познаваме се от известно време, но така и не съм те питала...Вие двамата как се запознахте? - Ами бяхме състуденти. По едно време даже имаше нещо между нас, но.... - изведнъж се спря на средата на изречението и ме погледна така, сякаш се готвеше да ми приподнесе  съболезнованията си. - Не, май не биваше да ти го споменавам. Не искам да си разваляме приятелството. Не се тревожи, ти си много по красива от мен. Пък и той сигурно те обича много повече. - Спокойно. Аз не ревнувам. Пък и съм съгласна с мнението ти. - за части от секундата видях как долната й челюст увисна. Явно беше очаквала да чуе от мен как всъщност тя ме превъзхожда, но тази жена просто не ме познаваше. Понечи да каже нещо в отговор, но после сякаш размисли и посегна към порцелановата чаша пред себе си. - Като стана дума за това....Познаваше ли Емилия? - Емилия ли? Не мога да се сетя в момента... - беше очевидно, че ме лъже. Тя знаеше нещо. Явно все пак можеше да ми бъде полезна. - Ами...Едно момиче с дълга черна коса, кафяви очи, леко мургава и много симпатична? Мисля, че с Валери са били заедно по същото време по което и вие. - Какво? Не, изключено! Аз бях... - тя отново млъкна. Изглеждаше като жена, която току що беше видяла най-голямата си съперница. После изведнъж смени темата, опитвайки се да прикрие недоволството си. - А ти как разбра за нея?  - Случайно. - Мисля, че си спомням за една Емилия, но...тя не беше нищо особено. Май се беше забъркала с брата на Валери... - Даниел? - Да. Но не мога да си спомня всичко. Беше много заплетен случай. Валери беше луд по мен на времето, но тя все се буташе при него и  се опитваше да го накара да ревнува като се занасяше с брат му. Горката, самоуби се май. Така й не разбра, че сърцето му принадлежи само на мен. - настъпи неловка пауза - Тоест..искам да кажа...принадлежеШЕ...минало време.   Дали отново ме лъжеше? Или просто на нея самата толкова много й се искаше да повярва на това, че с годините се беше превърнало на истина за нея.