...Никога не питай, защо някой те обича. Току виж се окаже, че всъщност няма за какво да те обича.....

***

Ето, че едва след 10 минути вече се намирах в "Шоколад" и трескаво се оглеждах за Жана. След малко дойде и тя. Настани се на стола срещу мен. Изглеждаше тъжна, а очите си криеше зад големи слънчеви очила.

- Здравей. - каза тя едва чуто.
- Здравей. Как си? Какви са тези очила посред вечер? 
- Аз...
- Да не би да се криеш от някого? От Дани ли?
- Трябваше да си тръгна. Днес те е видял.
- Да, така беше. - в гърлото ми сякаш беше заседнала буца. Дали всичко това не беше по моя вина? - Жана, моля те свали очилата.
- Не мога. - каза тя и сякаш по навик придърпа ръкавите на блузата си така, че да скрие ръцете си колкото може повече.
- Моля те. Плашиш ме. Какво се случва?

Тя помълча няколко минути, които заради ужаса в сърцето ми, ми се сториха като цяла вечност. Прехапа устни и изохка. Тогава забелязах, че долната устна сякаш беше по-подута. Жана се поколеба още малко и поемайки дълбоко дъх бавно и внимателно свали очилата си. Не можех да повярвам на това което виждах. Едното й око беше синьо-лилаво, а на веждата си имаше рана. Взех ръката й и дръпнах полека ръкава нагоре. Още синини и охлузвания.

- Господи. Какво се е случило с теб?!? Даниел ли го направи?? Той ли ???
- Това не е най-лошото, което ми се случи. - тя дръпна високата яка на блузата и показа още наранявания, чийто отпечатъци бяха останали по врата и ключицата.
- Какъв ужас......Какво стана? Защо...? Как...? - бях толкова изумена и притеснена, че думите ми засядаха в гърлото.
- Казах му всичко. Казах му истината за малкия, за сина ми. Той откачи. Не му пукаше толкова за детето колкото, за онова което ти беше разбрала за нас. Просто откачи, Нина. Побърка се от бяс. - сълзи започнаха бавно да се стичат от очите й.
- Какво си му казала? Къде е малкия сега???
- На сигурно място. Оставих го с нашите и брат ми.
- Не! Той..Ако реши, той ще ви търси там. Ще дойда с теб, ще си вземеш багажа и детето и ще дойдеш у нас. 
- Не мога.
- Можеш и ще го направиш! Но преди това ми кажи какво толкова си му казала?
- Мартин не е син на Даниел.
- Ами...чий тогава... - тя ме погледна многозначително. - Мишо?!??
- Да. Когато...когато се разделихме с него не знаех, че съм бременна. Мислех, че е на Дани. Но след това, когато поотрасна малко, все повече ми заприличваше на Михайл. Направих тест и...
- Ясно. Виж, нека не отлагаме. Сега ще викна такси и двете отиваме при вашите.
***Покрай "ЩАСТИЕ В БУТИЛКА" и разни въпроси свързани с историята, реших да поразпитам онези от вас, които я четат и я харесват:
1) Какво ти харесва най-много в историята, защо я четеш?
2) Любим герой?
3) Какво смяташ, че ще се случи по-нататък?
4) Какво не ти харесва? Какво не ти е ясно?

*Ако искаш да ме питаш нещо, можеш да го направиш на лично съобщение  или на http://ask.fm/Belfegora - Ще се радвам да си поговорим!

1) Какво ти харесва най-много в историята, защо я четеш?
- Самият начин на писане ми допада адски много и също така историята е завладяваща ;d
2) Любим герой?
- Нямам
3) Какво смяташ, че ще се случи по-нататък?
- Бой, кръв, убийства? :D
4) Какво не ти харесва? Какво не ти е ясно?
- Всичко ми харесва

1) Какво ти харесва най-много в историята, защо я четеш?
Всичко ми харесва, много е интересная.
2) Любим герой?
Всички.
3) Какво смяташ, че ще се случи по-нататък?
И аз не знам с точност, но мисля че нещата ще си доидат на мястото.
4) Какво не ти харесва? Какво не ти е ясно?
Всичко ми харесва, но не ми е ясно как Нина се събра с Валери след като още обича Дани. Но ще прочета по нататък и ще разберем. :):)

1) Какво ти харесва най-много в историята, защо я четеш?
Всичко ми харесва, много е интересная.
2) Любим герой?
Всички.
3) Какво смяташ, че ще се случи по-нататък?
И аз не знам с точност, но мисля че нещата ще си доидат на мястото.
4) Какво не ти харесва? Какво не ти е ясно?
Всичко ми харесва, но не ми е ясно как Нина се събра с Валери след като още обича Дани. Но ще прочета по нататък и ще разберем. :):)