Постинг
30.04.2013 18:47 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 64~
- ...Ако някой е против този съюз нека говори сега или замълчи завинаги.
- АЗ СЪМ ПРОТИВ!
***
Ето го там, стоеше задъхан и непоколебимо сигурен в думите си. Всички погледи бяха вперени в него, включително и моят. Стомахът ми се беше свил на топка от страх. Какво щеше да стане сега? Погледнах към бъдещия си съпруг. В очите му се четеше въпрос на който нямах отговор.
- Нина, не го прави! Моля те. Аз още те обичам, винаги ще те обичам! Вслушай се в сърцето си! Знаеш, че е така. Моля те, Нина, ела с мен. - каза едва поемайки си въздух.
- Какво правиш глупако?! - изръмжа Валери. - Остави я на мира. Не разбра ли, че ТЯ не те обича вече!
Сега стотици очи се взираха в мен и се опитваха да предвидят реакцията ми. Лицата на родителите на момчетата,на Мишо и Нели - всички те изразяваха ужас и недоумение. Единствено Мануела, която тайно се радваше на случващото се, едва прикриваше злобната си усмивка.
Не знаех какво да правя, бях се вцепенила, а съзнанието ми се луташе между новата любов и онази, за която само си спомнях. Обичах ли го още? Даниел беше този, който беше до мен в един от най-трудните ми моменти. Не се отказах въпреки трудностите. Ако тръгнех сега с него, какво щяха да си помислят за мен тези хора? Как щях да погледна отново приятелите ни, семейството му? Можех ли да забравя за всичко и всички и да избягам с него? Можех ли да живея с вината за предаденото доверие на Валери?
Сърцето ми биеше лудо в гърдите ми. Струваше ми се, че всеки момент щеше да изхвърчи от там. А той? Той стоеше там, на входа с протегната към мен ръка.
- Нина?
- Аз...Не мога да го направя, Дани. - макар, че гласът ми трепереше, бях непреклонна. Вече бях избрала човека, с когото исках да споделя бъдещето си, а миналото нямаше място там.
Обърнах се с гръб и тъкмо когато свещеника се канеше да продължи с церемония се чу пронизителен женски писък и пукот.
Изведнъж почувствах неописуемо остра болка в гърба си, в църквата още се разнасяше ехото от последните звуци. Всичко пред погледа ми се замъгли...
- НИНА!!!
Последното, което си спомнях от тогава беше ужасът в очите на Валери и това, че секунди по късно се свлякох в ръцете му. И после....после само тъмнина...
- АЗ СЪМ ПРОТИВ!
***
Ето го там, стоеше задъхан и непоколебимо сигурен в думите си. Всички погледи бяха вперени в него, включително и моят. Стомахът ми се беше свил на топка от страх. Какво щеше да стане сега? Погледнах към бъдещия си съпруг. В очите му се четеше въпрос на който нямах отговор.
- Нина, не го прави! Моля те. Аз още те обичам, винаги ще те обичам! Вслушай се в сърцето си! Знаеш, че е така. Моля те, Нина, ела с мен. - каза едва поемайки си въздух.
- Какво правиш глупако?! - изръмжа Валери. - Остави я на мира. Не разбра ли, че ТЯ не те обича вече!
Сега стотици очи се взираха в мен и се опитваха да предвидят реакцията ми. Лицата на родителите на момчетата,на Мишо и Нели - всички те изразяваха ужас и недоумение. Единствено Мануела, която тайно се радваше на случващото се, едва прикриваше злобната си усмивка.
Не знаех какво да правя, бях се вцепенила, а съзнанието ми се луташе между новата любов и онази, за която само си спомнях. Обичах ли го още? Даниел беше този, който беше до мен в един от най-трудните ми моменти. Не се отказах въпреки трудностите. Ако тръгнех сега с него, какво щяха да си помислят за мен тези хора? Как щях да погледна отново приятелите ни, семейството му? Можех ли да забравя за всичко и всички и да избягам с него? Можех ли да живея с вината за предаденото доверие на Валери?
Сърцето ми биеше лудо в гърдите ми. Струваше ми се, че всеки момент щеше да изхвърчи от там. А той? Той стоеше там, на входа с протегната към мен ръка.
- Нина?
- Аз...Не мога да го направя, Дани. - макар, че гласът ми трепереше, бях непреклонна. Вече бях избрала човека, с когото исках да споделя бъдещето си, а миналото нямаше място там.
Обърнах се с гръб и тъкмо когато свещеника се канеше да продължи с церемония се чу пронизителен женски писък и пукот.
Изведнъж почувствах неописуемо остра болка в гърба си, в църквата още се разнасяше ехото от последните звуци. Всичко пред погледа ми се замъгли...
- НИНА!!!
Последното, което си спомнях от тогава беше ужасът в очите на Валери и това, че секунди по късно се свлякох в ръцете му. И после....после само тъмнина...
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
