Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2013 00:46 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 66~
Автор: belfegora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 756 Коментари: 0 Гласове:
2



 Той не каза нищо. Минаха няколко минути в мълчание, които ми се сториха като часове. Дали сега беше момента да го попитам за Емилия? Как щеше да реагира, ако разбереше, че знам за нея?

- Не мисли за това сега.
- Знаеш ли...Искаше ми се да те питам нещо. - предпазливо погледнах към него, търсейки някакъв знак в очите му, който да ми подскаже, че е склонен да ми отговори.
- Зависи за какво става дума, скоро трябва да тръгвам. - той ме пусна, включи кафе машината и забарабани с пръсти по гладката повърхност на плота.

Бях почти сигурна, че се досещаше, че щях да го разпитвам за брат му и миналото, което ревностно пазеше в тайна. Валери нямаше да ми отговори, разбрах го още щом каза, че бърза. Винаги намираше време за мен, казваше ми всичко, което исках да разбера, но започнеше ли разговора да клони към точно тази част от живота му, изведнъж намираше всякакви причини да смени темата и да излезе на някъде с оправданието, че нещо или някой го чака. 

Това ме караше да се замислям всеки път. Съпругът ми определено не беше от хората, които бягат или се крият.Нима онова, което криеше беше толкова ужасно, че го караше старателно да блокира всякакъв опит, за разкриването му?

- Чудех се дали си се чувал с Мишо скоро? 
- Мишо ли? Какъв е този внезапен интерес към него? - той се обърна към мен и ме погледна изненадано.
- Ами...Питам заради Жана. - после почти шепнешком продължих. - Мисля, че тя още го обича и...Освен това той трябва да разбере нещо много важно, но тя май няма смелост да му каже.
- За какво става въпрос? - той също снижи гласа си и съзаклятнически се приведе към мен, за да ме чува по-добре.
- Ще ти кажа друг път, нали бързаше, клюкарке. - засмях се аз.
- Охх...Каква си ми проклетия. - той се направи на раздразнен, сипа си готовото кафе и внимателно го поднесе към устните си.
- Дали си има някоя?
- Ммм...до колкото ми е известно, не.
- Чудесно!
- Да не би да си решила да се правиш на сватовница?
- Може би. Ще видим. 
- Добре, ще си поговорим още за това довечера. Сега трябва да тръгвам, вече закъснявам. Вие с Жана планирали ли сте нещо за днес? 
- Нищо конкретно за сега.
- Добре, забавлявайте се, но без глупости. Ок? -целуна ме за довиждане и се запъти към входната врата.
- Добре. - послушно се съгласих аз. 

Докато седях на стола, облегната на барплота, изпращайки с поглед Валери, отново се замислих за случилото се на сватбата. Тогава е бил прав за Даниел. Трябваше да го остави в затвора, заслужаваше да гние там, но...нещо в мен не позволяваше, не приемаше това да се случи с него. Не, не беше любов. Отдавна бях спряла да го обичам, но съзнанието ми сякаш упорито вярваше, че зад действията му стоят други, далеч от егоизма, мотиви. Дали се самозалъгвах, отчаяно опитвайки се да открия доброто в дъното на всичко? Нали казваха, че човек не може да бъде само зъл или само добър - това не можеше да са случайни думи, казани просто така. За тях имаше причина и може би все някога щях да разбера каква е тя.


Тагове:   бутилка,   драма,   щастие,   drama,   част,   любов,   история,   lubov,   Part,   istoriq,   shtastie,   Istoria,   ljubov,   chast,   butilka,   istorija,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 141082
Постинги: 132
Коментари: 21
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031