Постинг
03.06.2013 14:32 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 70~
Същия ден Валери успя да се прибере точно за вечеря. Напоследък все по-често се задържаше до късно на работа, за това за всички вкъщи беше като малък празник, когато успееше да открадне малко време, за да си дойде по-рано. Прибираше се изморен, но въпреки това все някак намираше сили да се усмихне и да проведе приятен разговор на масата, изслушвайки всички истории за това как беше минал денят ни.
Знаех, колко му беше трудно в последните дни, но въпреки всичко той се стараеше да не пренебрегва никого - нито мен, нито гостите ни и разбира се Нели.За това аз също се опитвах да не го безпокоя или натоварвам излишно с каквито и да било странични неща.
Днес обаче нещата стояха малко по-различно. Думите на Жана все още бяха дълбоко загнездени в съзнанието ми и колкото и да се опитвах да ги изтръгна от там, те оставаха там сякаш на пук. Обичах Валери с цялото си сърце, но в това, което казваше приятелката ми също имаше логика. Беше вярно, че в началото той упорито се стараеше да застане между мен и Дани. Появяваше се от нищото и знаеше за различни неща предварително. Но от друга страна не виждах причина да иска да съсипва мен. Ако е целял да раздели брат си с мен, след всичко - аз щях да съм просто "бившата". Освен, ако Валери...не е искал мен от самото начало.
Колкото повече се замислях за всичко това, толкова повече се оплитах в собствените си съмнения и несигурност. Тази борба между разума и сърцето беше истинско изтезание, което явно не успявах да прикрия достатъчно добре.
- Нина? Добре ли си, мила. - той хвана ръката ми нежно и ме погледна загрижено.
- Моля? - отвърнах разсеяно. - Да, да. Разбира се, че съм добре. Защо?
- Не си яла почти нищо от вечерята си. Не ти ли е вкусно?
- Вкусно ми е. Разбира се...Знаеш, че Нели е ненадмината в кухнята.
- Сигурна ли си, че не те тревожи нещо?
- Да, аз...Просто не съм гладна като че ли.
- Добре тогава. - той се усмихна и продължи да се храни.
Познавах го добре, за да знам, че той определено се досещаше, че нещо ме тормозеше и не се беше хванал на цялата тази история за отсъстващия глад, но точно в този момент се радвах, че беше уважил желанието ми да не споделям какво ми беше.
След като вечеряхме Жана пожела на всички лека нощ и се качи в стаята си, за да приспи и без това вече сънения Мартин. Нели също беше изморена от деня си и последва примера на гостите ни. През това време ние с Валери се настанихме на дивана в хола с намерение да погледаме малко телевизия преди да си легнем.
- Нина, сигурна ли си, че нищо не те тормози?
- Аз...ъм...Защо ме питаш?
- Познавам те.
- Изморен си, напоследък работиш доста. Не мисля, че сега му е времето да си говорим за такива неща. Не искам да те напрягам излишно.
- Знаеш, че винаги бих те изслушал.
- Добре. Но ако ще се ядосваш, просто не си струва. Не искам да се караме.
- За какво говориш? За какво толкова ще се караме?? Освен това знаеш, че не съм от онези, които е лесно да изкараш извън релси.
- Да, но...
- Нина, притесняваш ме така. Моля те, кажи ми какво има.
- Ами...Помниш ли онова парти преди време?
- Какво парти? Кога?
- Онова....след което...хмм..се събудих в твоето легло.
- Хаха...Да. Какво за него?
- Кажи ми честно...Онази нощ, между нас наистина ли се случи нещо?
Знаех, колко му беше трудно в последните дни, но въпреки всичко той се стараеше да не пренебрегва никого - нито мен, нито гостите ни и разбира се Нели.За това аз също се опитвах да не го безпокоя или натоварвам излишно с каквито и да било странични неща.
Днес обаче нещата стояха малко по-различно. Думите на Жана все още бяха дълбоко загнездени в съзнанието ми и колкото и да се опитвах да ги изтръгна от там, те оставаха там сякаш на пук. Обичах Валери с цялото си сърце, но в това, което казваше приятелката ми също имаше логика. Беше вярно, че в началото той упорито се стараеше да застане между мен и Дани. Появяваше се от нищото и знаеше за различни неща предварително. Но от друга страна не виждах причина да иска да съсипва мен. Ако е целял да раздели брат си с мен, след всичко - аз щях да съм просто "бившата". Освен, ако Валери...не е искал мен от самото начало.
Колкото повече се замислях за всичко това, толкова повече се оплитах в собствените си съмнения и несигурност. Тази борба между разума и сърцето беше истинско изтезание, което явно не успявах да прикрия достатъчно добре.
- Нина? Добре ли си, мила. - той хвана ръката ми нежно и ме погледна загрижено.
- Моля? - отвърнах разсеяно. - Да, да. Разбира се, че съм добре. Защо?
- Не си яла почти нищо от вечерята си. Не ти ли е вкусно?
- Вкусно ми е. Разбира се...Знаеш, че Нели е ненадмината в кухнята.
- Сигурна ли си, че не те тревожи нещо?
- Да, аз...Просто не съм гладна като че ли.
- Добре тогава. - той се усмихна и продължи да се храни.
Познавах го добре, за да знам, че той определено се досещаше, че нещо ме тормозеше и не се беше хванал на цялата тази история за отсъстващия глад, но точно в този момент се радвах, че беше уважил желанието ми да не споделям какво ми беше.
След като вечеряхме Жана пожела на всички лека нощ и се качи в стаята си, за да приспи и без това вече сънения Мартин. Нели също беше изморена от деня си и последва примера на гостите ни. През това време ние с Валери се настанихме на дивана в хола с намерение да погледаме малко телевизия преди да си легнем.
- Нина, сигурна ли си, че нищо не те тормози?
- Аз...ъм...Защо ме питаш?
- Познавам те.
- Изморен си, напоследък работиш доста. Не мисля, че сега му е времето да си говорим за такива неща. Не искам да те напрягам излишно.
- Знаеш, че винаги бих те изслушал.
- Добре. Но ако ще се ядосваш, просто не си струва. Не искам да се караме.
- За какво говориш? За какво толкова ще се караме?? Освен това знаеш, че не съм от онези, които е лесно да изкараш извън релси.
- Да, но...
- Нина, притесняваш ме така. Моля те, кажи ми какво има.
- Ами...Помниш ли онова парти преди време?
- Какво парти? Кога?
- Онова....след което...хмм..се събудих в твоето легло.
- Хаха...Да. Какво за него?
- Кажи ми честно...Онази нощ, между нас наистина ли се случи нещо?
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
