Постинг
07.06.2013 17:27 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 71~
Автор: belfegora
Категория: Тя и той
Прочетен: 1753 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2013 17:28
Прочетен: 1753 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.06.2013 17:28
- Защо ме питаш?
Знаех, че задава този въпроc не толкова, защото се очудва, колкото, за да спечели време за отговора си. Аз обаче нямах намерение да му го давам.
- Какво значение има? Просто искам да знам.
- До сега никога не си ме разпитвала за това.
- Е? Ще ми кажеш ли?
Валери въздъхна тежко, впери поглед в пода за кратко, след което се обърна към мен, но не каза нищо. Напрежението ме убиваше. Какво толкова се беше случило, че му бе така трудно да ми каже онова, което исках да знам?
- Истината е, че онази нощ на партито между нас...нямаше нищо.
- Тогава какво правех в леглото ти?!! И защо по дяволите ме излъга?! Защо ми каза, че...
- Нина, моля те, успокой се, изслушай ме. Някой ти беше сипал нещо в чашата и...Какво трябваше да направя?! Да те оставя там, в безсъзнание?!
- Какво??! Видя ли кой беше??? Кой го направи??
- Не, не знам кой е бил. Говорих с приятели, когато се обърнах и те видях да се свличаш на дивана. Зарязах всичко и те занесох в стаята си, бях до теб цяла нощ. Извиках лекар, приятел ми е, живее на близо. След като ме увери, че до сутринта ще си добре и единственото последствие щеше да бъде едно главоболие, се успокоих. Посъветва ме да те оставя да почиваш, така и направих.
- Защо тогава ми каза, че сме спали?!
- Нищо такова не съм казвал. Ти вече си беше направила изводи без дори да попиташ какво се е случило. Държеша се грубо и реших, щом ще е така, да се пошегувам и аз. Не предполагах, че ще го приемеш толкова на сериозно. Мислех, че ако не в същия ден, то скоро ще си спомниш, че реално нищо не се беше случило онази нощ.
- КАКВО?!
- Опитах се да ти кажа на другия ден. Не помниш ли?
Споменът за онзи ден, в който отчаяно се опитвах да попълня белите петна в паметта ми, отново проблесна в съзнанието ми. Валери найстина беше там и се опитваше да говори с мен, но аз така и не му позволих....
- Всеки път, когато се опитвах да се доближда до теб ти ме отблъскваше. - каза той, хващайки ръката ми. - Исках да те предпазя, но...Може би и аз нося вина. Не трябваше да реагирам по такъв начин, трябваше да проявя повече търпение. Знаеш, че характера ми е труден и...Ти беше толкова враждебна. Когато някой ме напада, аз отвръщам на удъра. Не трябваше да го правя с теб.
- За какво говориш? От какво е трябвало да ме пазиш?! И защо точно ти???
Знаех, че задава този въпроc не толкова, защото се очудва, колкото, за да спечели време за отговора си. Аз обаче нямах намерение да му го давам.
- Какво значение има? Просто искам да знам.
- До сега никога не си ме разпитвала за това.
- Е? Ще ми кажеш ли?
Валери въздъхна тежко, впери поглед в пода за кратко, след което се обърна към мен, но не каза нищо. Напрежението ме убиваше. Какво толкова се беше случило, че му бе така трудно да ми каже онова, което исках да знам?
- Истината е, че онази нощ на партито между нас...нямаше нищо.
- Тогава какво правех в леглото ти?!! И защо по дяволите ме излъга?! Защо ми каза, че...
- Нина, моля те, успокой се, изслушай ме. Някой ти беше сипал нещо в чашата и...Какво трябваше да направя?! Да те оставя там, в безсъзнание?!
- Какво??! Видя ли кой беше??? Кой го направи??
- Не, не знам кой е бил. Говорих с приятели, когато се обърнах и те видях да се свличаш на дивана. Зарязах всичко и те занесох в стаята си, бях до теб цяла нощ. Извиках лекар, приятел ми е, живее на близо. След като ме увери, че до сутринта ще си добре и единственото последствие щеше да бъде едно главоболие, се успокоих. Посъветва ме да те оставя да почиваш, така и направих.
- Защо тогава ми каза, че сме спали?!
- Нищо такова не съм казвал. Ти вече си беше направила изводи без дори да попиташ какво се е случило. Държеша се грубо и реших, щом ще е така, да се пошегувам и аз. Не предполагах, че ще го приемеш толкова на сериозно. Мислех, че ако не в същия ден, то скоро ще си спомниш, че реално нищо не се беше случило онази нощ.
- КАКВО?!
- Опитах се да ти кажа на другия ден. Не помниш ли?
Споменът за онзи ден, в който отчаяно се опитвах да попълня белите петна в паметта ми, отново проблесна в съзнанието ми. Валери найстина беше там и се опитваше да говори с мен, но аз така и не му позволих....
- Всеки път, когато се опитвах да се доближда до теб ти ме отблъскваше. - каза той, хващайки ръката ми. - Исках да те предпазя, но...Може би и аз нося вина. Не трябваше да реагирам по такъв начин, трябваше да проявя повече търпение. Знаеш, че характера ми е труден и...Ти беше толкова враждебна. Когато някой ме напада, аз отвръщам на удъра. Не трябваше да го правя с теб.
- За какво говориш? От какво е трябвало да ме пазиш?! И защо точно ти???
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
