.....Понякога тези, които са най-трудни за обичане, имат най-голяма нужда от любов. Може би и аз бях в тази категория? Има хора, които странят от другите, защото ги е страх да не бъдат наранени, а има и такива, които го правят, защото вече са преживели твърде много страдания. Но все някой, някога ще успее да им докаже, че раните могат да бъдат излекувани........

                                               ***

Скоро след всичко случило се, Дани се раздели окончателно с онова момиче. Отново се нанесе и заживя с мен. Жана се изнесе от апартамента на родителите си и се нанесе в съседния вход. Какъв късмет нали??:)

Една вечер, докато с моето момче се разхождахме в парка...

/Дани/ - Знаеш ли...ммм...всъщност тази разходка не е случаина.
/Аз/ - Така ли? Какво си намислил??
/Дани/ - Изненада е, но всъщност преди това...ми се искаше да те питам нещо.
/Аз/ - Питай...щом трябва хаха
/Дани/ - Много ми се иска да те запозная с родителите си. Майка ми вече ми прожужа ушите с това нейното "Когат ще ми доведеш Нинчето? Ама как е Нинчето? Какво прави Нинчето?" 
/Аз/ - Хахахаха... Ти си й казал за мен??
/Дани/ - Разбира се!! Ех, отделен е вече въпроса, че от нея е невъзможно да скриеш каквото и да било....или...когото и да било. Както виждаш... хаха
/Аз/ - Ами...добре. Разбира се, с удоволствие бих се запознала с вашите. Въпреки, че сигурно ще откача от притеснение хаха
/Дани/ - Е, недей де. Няма от какво да се притесняваш. До сега не са проявявали признаци на канибализъм...до колкото ми е известно. - престори се на замислен.
/Аз/ - Хахаха. Ами ако те ползват за примамка? Защото какъвто си чаровник, сигурно им докарваш доста невинни момичета за изяждане.
/Дани/ - О, я млъквай - той се засмя и ме целуна.
/Аз/ - Та...? Каза, че има изненада за мен???
/Дани/ - Да, но още не сме стигнали. Потърпи още малко.

Повървяхме още мъничко и скоро стигнахме един зоомагазин. Вече разбирах каква може да бъде изненадата, но не знаех коя от всички беше избрал. Влязохме вътре, а там една мила продавачка ни очакваше с разкошно малко котенце. Цялото черничко, със прекрасни зелени очички.

/Дани/ - Ето! Това е твоят мъничък космат подарък.
/Аз/ - Ооо! Толкова е миличко!! Винаги съм искала да си имам черничко!
/Дани/ - Знам - той ме прегърна докато аз прегръщах новия си домашен любимец.
/Аз/ - Има ли си име?
/продавачката/ - Не, чака да му избереш...Между другото това е едно малко мъжкарче, но след време ще стане един разкошен котарак.
/Аз/ - Добре. Ами тогава...Ще го кръстя...Чарли!

Бях безумно щастлива! Сега щях да си имам едно мъжко царство вкъщи - Дани и Чарли.