Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2012 23:37 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 16~
Автор: belfegora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 544 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.12.2012 00:16


 .....Казват, че времето лекува всякакви рани. Но понякога ми се струва, че само ги задълбочава. Има два варианта - да обезумееш от болка и да рушиш всичко около себе си или тихо да изчакаш всичко да отмине и да станеш по-силен от преди.....

                                                      ***

Днес беше "големият ден"! С Дани отивахме на гости при родителите му. Умирах от притеснение, толкова много ми се искаше да им се харесам.
Когато пристигнахме...

/Аз/ - Дани, не беше споменавал, че живееш в дворец!? - не можех да повярвам колко голяма и красива къща виждах пред себе си.
/Дани/ - Хахаха е, чак пък дворец...Освен това къщата не е моя, а на нашите.
/Аз/ - Това място е толкова красиво..и голямо...Чувствам се неудобно. Родителите ти сигурно не очакват да видят толкова обикновено момиче като мен. - несъзнателно направих крачка назад.
/Дани/ - Кой ти каза, че си обикновена??? 
/Аз/ - Ами погледни ме...Сигурно си мислят, че ще им доведеш някое изискано момиче с маниери на престолонаследница, облечена по последна мода.
/Дани/ - О, я стига глупости. Ти си невероятна и щом аз те харесвам и те ще те харесат. Ще видиш...

Поех дълбок дъх и когато бях готова, Дани позвъня на звънеца. Вратата отвори баща му. Елегантен висок господин с прошарена коса и брада на "катинарче".

/Георги/ - Ооо, дивак? Ти да не би да си си спомнил къде живеем хахаха? - през смях каза той на Дани.
/Дани/ -Не, просто се обърках хаха. Както и да е,зарежи това. Сега искам да ти представя моята приятелка - Нина. 
/Георги/ - Здравей, Нина! Много ми е приятно да се запознаем, аз съм бащата на този тук. Георги се казвам.
/Аз/ - Хаха и аз се радвам да се запознаем.
/Георги/ - Хайде сега стига сме висяли на вратата, нека влезнем. Майка ти ви чака.

....И така на кратко, запознах се с всеки с когото трябваше (или поне така си мислех). Сигурно смяташ, че всичко е минало прекрасно и въпреки скромния ми вид съм се представила както трябва? Е, да ама...не. От толкова много притеснение ръцете ми постоянно се изпотяваха. В старанието си да се представя като мила помощница на майка му всъщност направих всевъзможни поразии от непохватност...или по скоро от нервност. Ако някой наблюдаваше всичко това от страни, сигурно щеше да си помисли, че е част от някаква комедия.Както и да е ...за мое щастие и това се свърши. 

Аз останах с прекрасно впечатление от родителите на моето момче, но някак не смеех да правя подобни предположения за тях.Не можех да си избия натрапчивата мисъл, че сигурно са решили, че съм абсолютно бедствие и за сина им няма по-неподходящо момиче.Толкова ми се искаше да ме одобрят, а май бях съсипала всичко... Е, разбира се отнесоха се много търпеливо и тактично към ситуацията, но това някак не ме успокояваше.

Вече беше време да си тръгваме и на път към колата, Дани се размина с някакво момче. То се беше запътило към къщата. Докато се разминаваха двамата не си казаха нищо, но беше невъзможно да не забележа начина по който се изгледаха. Сякаш с големи усилия прикриваха някаква омраза помежду си. Кой ли беше той и какво ли се бе случило?

image


Тагове:   драма,   щастие,   тъжно,   drama,   част,   любов,   история,   lubov,   Part,   istoriq,   shtastie,   Istoria,   ljubov,   tajno,   tyjno,   chast,   istoriya,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 141421
Постинги: 132
Коментари: 21
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031