Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2012 02:04 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 9~
Автор: belfegora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 19.12.2012 00:26


 ......Какво е любовта?Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта. Други, че това е когато можеш да имаш целия свят, но искаш само един човек.
Любовта е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста и много нелогична. Не е просто привличане, харесване - тя е близост, подкрепа. Истински обичаш, когато усещаш болка, вдишвайки, защото любимият човек не е до теб.Замисляли ли 
сте се някога колко хубаво е чувството да знаеш, че някой, някъде там всеки ден се пробужда и заспива с мисълта за теб, държи на теб, копнее за теб, обича те, радва се и плаче заедно с теб? 
Споделената любов прави чудеса с хората, тя кара влюбените души да забравят заобикалящия ги свят да изолират злината и алчността в хорските очи, да се опитват да променят света към по-добро.За това веднъж срещнем ли чудото наречено любов, не бива да го оставяме да си отиде....

                                                      ***

На другия ден Даниел изпълни обещанието си.Събрахме алкохола от вкъщи и го изхвърлихме. Беше ми трудно да го направя, защото да гледаш как единственото нещо, което ти дарява щастие, макар и измамно, макар и за кратко...беше почти непосилно за мен. Умирах от страх, че без своята бутилирана илюзия ще рухна съвсем. Но той беше до мен. Обеща, че ще ме накара да забравя за алкохола, че ще излекува болката ми. Не му повярвах, но ми се искаше да можех. Когато човек преживее такава мъка спира да вярва в добротата, в надеждата, в хората...дори и в Бог. Говори се, че времето лекувало всякакви рани. Но то само е неспособно да се справи, ако не му помага някой друг.В онзи момент този "друг" за мен беше Дани.

Но трите дни отпуска станаха четири, а после пет....седмица, две, три. Даниел беше неотлъчно до мен и се грижеше усмивката на лицето ми да не слиза от там. Почти се беше пренесъЛ да живее при мен. Малко по малко, той научи за всичките ми рани и болки. За хората, които са били част от живота ми и за онези, които все още са. И някъде там сред всичките тези мигове на усмивки смесени със сълзи от спомени, аз се влюбих в него.Той се бе превърнал в моята нова причина за живот. Един ден докато седях на кухнята и гледах как Даниел готви поредната вкусотия, с която да ми угоди...

- Дани?...
- М?
- Така и не ми каза, как един барман може да си позволи толкова дълга отпуска...
- Ами...да кажем, че никой не може да откаже на чаровната ми усмивка хахаха.
- Хахаха. Има нещо вярно. Но сериозно, кажи ми.
- Защо питаш? Омръзнах ли ти вече? - той се обърна и се усмихна широко.
- Не, просто ми беше интересно да разбера.
- Ами не исках да ти го казвам, за да не решиш, че съм фукльо, но...
- Разбира се, че няма да реша така. Няма как те първа да решавам нещо, което знам от самото начало ахахах
- Хахаха. Ей, гадинке. 
- Е?
- Ами, лесно. Дискотеката е моя.
- Фукльо! Хахаха
- Ето! Знаех си, че така ще кажеш хахаха.

Харесваха ми моментите като тези, харесваха ми всички моменти с него. Обичах да го гледам как готви за мен. Обичах да заспивам в прегръдките му и да се събуждам щастлива, защото знаех, че той е до мен. И въпреки всичко това, в съзнанието ми шепнеше един натрапчив глас. "Прекалено хубаво, не е на хубаво" се въртеше непрекъснато в главата ми. Дали беше прав? Дали? Или просто толкова дълго бях живяла в самота и тъга, че не можех да възприема това, че отново бях щастлива...

image


Тагове:   драма,   щастие,   тъжно,   drama,   част,   любов,   история,   lubov,   Part,   istoriq,   shtastie,   Istoria,   tajno,   tyjno,   chast,   istoriya,   jubov,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 141407
Постинги: 132
Коментари: 21
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031