Постинг
25.12.2012 16:00 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 32~
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2012 01:48
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.12.2012 01:48
.....Замисляли ли сте се как в днешно време сякаш е много по лесно да мразиш някого отколкото да го обичаш? Да сочиш с пръст и да обвиняваш е толкова удобно. Но преди да обвините и нападнете някого замисляли ли сте се първо през какво е преминал и защо се е стигнало до тук?......
***
- Успокой се и дишай дълбоко. - продължаваше да ми говори той. - Виж сега какво ще направим. Ще се стегнеш и ще спреш да ревеш. След това ще ми разкажеш какво е станало.Ок?
Скоро след това вече бяхме пред блока ми, но все още не бяхме излезнали от колата.Поех дълбоко въздух и се опитах да се успокоя.
/Валери/- Е? Искаш ли да поговорим?
/Аз/- Не - казах едвам чуто.
Колкото повече се опитвах да не плача, толкова повече сякаш собственото ми тяло ми правеше на пук. Само секунди по късно лицето ми беше отново цялото обляно в горещи сълзи.Не можех да повярвам, че момчето, което обичах с цялото си сърце беше изчезнало без обяснение, за да бъде с най-добрата ми приятелка.Такива истории...се случват постоянно и не за първи път и докато не го преживееш лично не вярваш, че е възможно.Но ето, че беше...И въпреки, че точно тогава Валери не беше от хората, които исках да са около мен, той беше единственият, който ме прегръщаше, за да ме успокои.Не исках да е с мен, но умирах от страх да остана сама в такова състояние....Тази пустота, която беше превзела сърцето ми можеше да се окаже смъртоносна.
/Валери/- Искаш ли да останеш при мен за няколко дни докато дойдеш на себе си? Да се скриеш за малко от всички?
Това предложение ме накара да се замисля. От една страна действително исках да изчезна, да се скрия от света поне за малко.Но от друга страна...от кога Валери е толкова загрижен за мен и защо изведнъж отношението му така рязко се промени?
/Валери/ - Спокойно, обещавам да не ти досаждам и да не те тормозя. Просто не искам да страдаш заради Даниел, той не го заслужава. Опитах се да те предупредя. - той явно беше прочел колебанието и подозрението в очите ми.
Но въпроса оставаше....Дали можех да му се доверя? На него, на човека, за който всички казваха, че е едва ли не по-черен от дявола?
.gif)
***
- Успокой се и дишай дълбоко. - продължаваше да ми говори той. - Виж сега какво ще направим. Ще се стегнеш и ще спреш да ревеш. След това ще ми разкажеш какво е станало.Ок?
Скоро след това вече бяхме пред блока ми, но все още не бяхме излезнали от колата.Поех дълбоко въздух и се опитах да се успокоя.
/Валери/- Е? Искаш ли да поговорим?
/Аз/- Не - казах едвам чуто.
Колкото повече се опитвах да не плача, толкова повече сякаш собственото ми тяло ми правеше на пук. Само секунди по късно лицето ми беше отново цялото обляно в горещи сълзи.Не можех да повярвам, че момчето, което обичах с цялото си сърце беше изчезнало без обяснение, за да бъде с най-добрата ми приятелка.Такива истории...се случват постоянно и не за първи път и докато не го преживееш лично не вярваш, че е възможно.Но ето, че беше...И въпреки, че точно тогава Валери не беше от хората, които исках да са около мен, той беше единственият, който ме прегръщаше, за да ме успокои.Не исках да е с мен, но умирах от страх да остана сама в такова състояние....Тази пустота, която беше превзела сърцето ми можеше да се окаже смъртоносна.
/Валери/- Искаш ли да останеш при мен за няколко дни докато дойдеш на себе си? Да се скриеш за малко от всички?
Това предложение ме накара да се замисля. От една страна действително исках да изчезна, да се скрия от света поне за малко.Но от друга страна...от кога Валери е толкова загрижен за мен и защо изведнъж отношението му така рязко се промени?
/Валери/ - Спокойно, обещавам да не ти досаждам и да не те тормозя. Просто не искам да страдаш заради Даниел, той не го заслужава. Опитах се да те предупредя. - той явно беше прочел колебанието и подозрението в очите ми.
Но въпроса оставаше....Дали можех да му се доверя? На него, на човека, за който всички казваха, че е едва ли не по-черен от дявола?
.gif)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
