Постинг
26.05.2013 21:37 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 68~
Малко по-късно двете с Жана се намирахме в нейната стая и покрай игрите с малкия Мартин разговаряхме за нещата през които бяхме преминали през последните 2 години.
- Знаеш ли, онзи sms, който беше получила тогава... -предпазливо захвана Жана.
- Кой sms?
- Много добре знаеш кой...
- Добре де, знам. - раздразнено си признах аз. - Какво за него?
- Скоро се замислих отново за това...Мисля, че покрай цялата тази суматоха и паника пропуснахме два възможни варианта. Всъщност за единия мога да кажа, че беше от първите, които ми хрумна, но предвид това как се развиха нещата с теб, явно...
- Какво? Не те разбирам, на къде биеш? -прекъснах я аз.
- Наистина не искам да прозвучи гадно, но...случайно да ти е минавало през ум, че може би... - тя замълча за момент. - Ами ако Валери е бил онзи, който е пратил фалшивия sms?
- Моля?! - първоначално сякаш силна вълна от ярост ме заля с пълна сила, но когато отмина, за миг въпросът й ми се стори основателен.
Замислих се. Жана имаше право до известна степен. Защо бих получила такъв sms, при положение, че ако тя и Дани се криеха от мен, по този начин ще разбера за евентуалната им тайна връзка? Освен, ако съобщението не е било пратено по погрешка. От друга страна, как така Валери се беше оказал на точно това място, в точно този момент? Множество съмнения и подозрения започнаха малко по малко да завладяват съзнанието ми, но любовта която изпитвах към съпруга си, не позволяваше на съзнанието ми да ги приеме напълно.
- Не! Това е...Не, не мисля, че е той. - продължих аз. - Изключено! Какъв е другият вариант?
- Ами...Човек, за когото напълно бяхме забравили - Димо.
- Димо ли? Че защо му е на него... - замислих се. Той наистина беше отмъстителен тип, но как би могъл да направи такова нещо? - От къде е знаел какво да напише и къде се намира апартамента? Вярно, че sms-а беше пратен от интернет, но все пак...Нали трябва да знае...Освен,ако не те е проследил?
- Възможно е. Но е знаел и за Даниел.
- Да. Преди това Дани беше изчезнал и беше доста ядосан. Така и не разбрах защо...
- Може би е разбрал нещо свързано с теб, което не му е харесало. Крила ли си нещо от него?
Студени тръпки преминаха през тялото ми. Спомних си онази сутрин след партито, когато се събудих в леглото на Валери. Въпреки всичко, упорито отказвах да повярвам, че нещо действително се беше случило между нас. Никога не съм била такова момиче, но беше факт, че не помнех нищо от предишната вечер. Възможността да се бях напила до абсолютна безпаметност също беше отхвърлена. Спрях алкохола с много усилия и борба, благодарение на помощта на Даниел. Оставаше друга възможност - някой незабелязано да е сипал нещо в питието ми.
- Знаеш ли, онзи sms, който беше получила тогава... -предпазливо захвана Жана.
- Кой sms?
- Много добре знаеш кой...
- Добре де, знам. - раздразнено си признах аз. - Какво за него?
- Скоро се замислих отново за това...Мисля, че покрай цялата тази суматоха и паника пропуснахме два възможни варианта. Всъщност за единия мога да кажа, че беше от първите, които ми хрумна, но предвид това как се развиха нещата с теб, явно...
- Какво? Не те разбирам, на къде биеш? -прекъснах я аз.
- Наистина не искам да прозвучи гадно, но...случайно да ти е минавало през ум, че може би... - тя замълча за момент. - Ами ако Валери е бил онзи, който е пратил фалшивия sms?
- Моля?! - първоначално сякаш силна вълна от ярост ме заля с пълна сила, но когато отмина, за миг въпросът й ми се стори основателен.
Замислих се. Жана имаше право до известна степен. Защо бих получила такъв sms, при положение, че ако тя и Дани се криеха от мен, по този начин ще разбера за евентуалната им тайна връзка? Освен, ако съобщението не е било пратено по погрешка. От друга страна, как така Валери се беше оказал на точно това място, в точно този момент? Множество съмнения и подозрения започнаха малко по малко да завладяват съзнанието ми, но любовта която изпитвах към съпруга си, не позволяваше на съзнанието ми да ги приеме напълно.
- Не! Това е...Не, не мисля, че е той. - продължих аз. - Изключено! Какъв е другият вариант?
- Ами...Човек, за когото напълно бяхме забравили - Димо.
- Димо ли? Че защо му е на него... - замислих се. Той наистина беше отмъстителен тип, но как би могъл да направи такова нещо? - От къде е знаел какво да напише и къде се намира апартамента? Вярно, че sms-а беше пратен от интернет, но все пак...Нали трябва да знае...Освен,ако не те е проследил?
- Възможно е. Но е знаел и за Даниел.
- Да. Преди това Дани беше изчезнал и беше доста ядосан. Така и не разбрах защо...
- Може би е разбрал нещо свързано с теб, което не му е харесало. Крила ли си нещо от него?
Студени тръпки преминаха през тялото ми. Спомних си онази сутрин след партито, когато се събудих в леглото на Валери. Въпреки всичко, упорито отказвах да повярвам, че нещо действително се беше случило между нас. Никога не съм била такова момиче, но беше факт, че не помнех нищо от предишната вечер. Възможността да се бях напила до абсолютна безпаметност също беше отхвърлена. Спрях алкохола с много усилия и борба, благодарение на помощта на Даниел. Оставаше друга възможност - някой незабелязано да е сипал нещо в питието ми.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
