Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2013 20:21 - ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 72~
Автор: belfegora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1936 Коментари: 0 Гласове:
0



 Той въздъхна тежко. Изглеждаше така сякаш събираше кураж да направи нещо от което го е било страх с години.

- Нина, какво знаеш за баща си?
- Моля?! Това какво общо има?? 
- Не знам дали не трябваше да започна с това от самото начало...Може би подхода ми беше погрешен, но не очаквах нещата да се развият по този начин.
- За какво говориш??
- Кажи ми. Какво знаеш за баща си?
- Ами...Всъщност много малко. Когато бях малка разпитвах много за него, но майка ми все сменяше темата. Щом поотраснах ми каза, че малко след като съм се родила ни е изоствил. Влюбил се в някаква чужденка, италианка май. Заминали заедно за Лондон и...това е. Повече никога не се сетил нито за мен, нито за майка ми.


Настъпи момент на мълчание, който бавно и мъчително се процеждаше в глухото пространство на стаята. Звука на телевизора беше изключен, къщата беше тиха. Всички бяха легнали да спят освен ние двамата с Валери. 

Мразех тишината, плашех се от нея, защото съзнанието ми крещеше най-силно тогава. Писъците на всички подтиснати емоции ставах най-непоносими...Кожата ми настръхна. Всички тези забравени, болезнени спомени, отново заплашваха да напомнят за себе си и за разрушат кристалните кули от щастие, които така предпазливо и внимателно градих с треперещи ръце през последните години.

- Аз познавах баща ти, Нина.

Думите му отекнаха с оглушителен звън в душата ми. Няколко минути стоях без да мога да реагирам по никакъв начин, чувствах се вцепенена. Не можех да проумея онова, което бях чула току що.

- Нина? 
- Как...Кога... - думите се накъсваха и всеки опит да произнеса цяло изречение пропадаше.
- Беше преди години. Преди много време...
- Къде?
- Лондон. Бях изгубил завинаги човек, който беше много ценен за мен.
- Емилия? - казах без да се замислям, с почти равнодушен тон.
- От къде знаеш за нея?? - очите му, широко отворени, издаваха искрено изумление.
- Разбрах случайно...

Трябваха му няколко минути, преди да продължи разказа си. По промяната в лицето му разбрах, че все още беше озадачен от факта, че знаех една от, може би, най-дълбоко пазените му тайни. В крайна сметка превъзмогна изненадата си и продължи започнатия разговор.

- Да...Емилия. - той преглътна с труд. - След смъртта й, не можех да си намеря място тук. Не можех да го намеря никъде всъщност, за това реших да избягам. Беше наивно да си мисля, че смяната на мястото, ще ми помогне да забравя болката. Тази дълбока рана от загубата на Еми ме превърна в човека който съм днес. Чувствах се ужасяващо зле. Започнах да се дрогирам, да пия...много. Но това беше просто измама, илюзия. Скоро нищо не ми помагаше. Бях отчаян, нямах желание за живот. Един ден реших да сложа край на това терзания и завинаги да се простя с този свят. Но точно тогава...ме намери баща ти.

http://ask.fm/Belfegora


Тагове:   бутилка,   драма,   щастие,   drama,   част,   любов,   история,   lubov,   Part,   istoriq,   shtastie,   Istoria,   ljubov,   chast,   butilka,   istorija,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belfegora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 141396
Постинги: 132
Коментари: 21
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031