Постинг
20.12.2012 00:56 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 24~
Когато Дани заспа, аз се обадих на Жана, за да се уговорим къде да се видим. Приготвих се и излязох като през цялото време на път към мястото на срещата вътрешно се убеждавах, че не правя нищо лошо. Но съвестта ми явно беше на друго мнение.
Вече бях стигнала до любимото ни кафене, когато изведнъж чух някой да ме вика. Огледах се на бързо, но не видях никого, за това продължих. Когатовлязох приятелката ми ми помаха с широка усмивка, която тъй като я познавах достатъчно добре, беше просто прикритие на притеснението, което всъщност изпитваше. Хмм...значи все пак имаше нещо гнило в цялата тази работа с Валери.
/Жана/ - Здравей, мила. Поръчала съм ти количка както винаги, нали?
/Аз/ - Да,да. Няма значение.
/Жана/ - Е, как си? За....какво беше...цялото това бързане?
/Аз/ - Мисля, че знаеш.
/Жана/ - Не те разбирам?
/Аз/ - Какво се случи снощи?
/Жана/ - Как така какво се случи? Нима не помниш??
/Аз/ - Не, Жана, не помня!! Хайде сега спри да се правиш на ударена и ми кажи какво по дяволите става?!
/Жана/ - Не е лесно за обяснение...
/Аз/ - Без увъртания!!
/Жана/ - Добре, добре. Само се успокой.
/Аз/ - Спокойна съм. Адски...съм...спокойна!!!
/Жана/ - Виж, снощи...Това момче...Валери. Той е най-добрия приятел на Мишо.
/Аз/ - Кой Мишо?
/Жана/ - Охх...Приятеля ми, Нина!
/Аз/ - Добре, добре. Какво за тези двамата?
/Жана/ - Мишо има проблеми. Преди време Валери му е заел голяма сума пари, за да му помогне.
/Аз/ - Така...И?
/Жана/ - Но той не може да му ги върне...или поне не в този срок, в който му е определил Валери.
/Аз/ - Извинявай, но това какво общо има с нас? С мен...Със снощи?!
/Жана/ - Ако млъкнеш може и да разбереш!
Вече бях стигнала до любимото ни кафене, когато изведнъж чух някой да ме вика. Огледах се на бързо, но не видях никого, за това продължих. Когатовлязох приятелката ми ми помаха с широка усмивка, която тъй като я познавах достатъчно добре, беше просто прикритие на притеснението, което всъщност изпитваше. Хмм...значи все пак имаше нещо гнило в цялата тази работа с Валери.
/Жана/ - Здравей, мила. Поръчала съм ти количка както винаги, нали?
/Аз/ - Да,да. Няма значение.
/Жана/ - Е, как си? За....какво беше...цялото това бързане?
/Аз/ - Мисля, че знаеш.
/Жана/ - Не те разбирам?
/Аз/ - Какво се случи снощи?
/Жана/ - Как така какво се случи? Нима не помниш??
/Аз/ - Не, Жана, не помня!! Хайде сега спри да се правиш на ударена и ми кажи какво по дяволите става?!
/Жана/ - Не е лесно за обяснение...
/Аз/ - Без увъртания!!
/Жана/ - Добре, добре. Само се успокой.
/Аз/ - Спокойна съм. Адски...съм...спокойна!!!
/Жана/ - Виж, снощи...Това момче...Валери. Той е най-добрия приятел на Мишо.
/Аз/ - Кой Мишо?
/Жана/ - Охх...Приятеля ми, Нина!
/Аз/ - Добре, добре. Какво за тези двамата?
/Жана/ - Мишо има проблеми. Преди време Валери му е заел голяма сума пари, за да му помогне.
/Аз/ - Така...И?
/Жана/ - Но той не може да му ги върне...или поне не в този срок, в който му е определил Валери.
/Аз/ - Извинявай, но това какво общо има с нас? С мен...Със снощи?!
/Жана/ - Ако млъкнеш може и да разбереш!
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53