Постинг
20.12.2012 17:41 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 26~
Хмм...тази реплика ми се стори странна, но точно сега нямах нито време,нито особено желание да я обсъждам.Вече бях на половината път към блока, когато чух нечии стъпки и с периферното си зрение забелязах някой да върви до мен. Обърнах се и видях единствения човек, когото не исках да виждам не само в този момент, но и когато и да било.
/Валери/ - Здравей, пепеляшке!
Това обръщение сякаш ме изкара от равновесие. Дани ми беше писал Смс, в който ме нарече по същия начин...И в този момент се сетих, че всъщност съобщението беше пратено от интернет и по инерция бях приела, че е писано от Даниел. Господи, колко съм разсеяна, когато се ядосам!Глупачка!
/Аз/ - Махни се, ако обичаш никак не ми е до теб!
/Валери/ - Ами, ако не обичам?
/Аз/ - И тогава също!
/Валери/ - Много си самоуверена нещо...
/Аз/ - Яд ли те е?
/Валери/ - Напротив, даже ме възбужда.
/Аз/ - Иу...гнусно!
/Валери/ - О, я не се прави, че не ти харесва....Пепеляшке!
/Аз/ - Спри да ме наричаш така! Обувките са ми на краката както виждаш, не съм загубила нищо...
/Валери/ - Да, но все се изнизваш...За къде бързаш?
/Аз/ - Не е твоя работа!
/Валери/ - Кажи де?
/Аз/ - Бързам да съм далече от теб.
/Валери/ - Това няма как да стане и ти го знаеш много добре. Не ме ли чу когато те виках?
/Аз/ - И да те бях чула, нямаше да те отразя.
/Валери/ - Лъжеш...Спря се.
/Аз/ - А ти защо се криеш тогава, като си толкова надъхан?
/Валери/ - Не се крия, дебна. Има голяма разлика...
/Аз/ - Така ли? Защото аз не я виждам.
/Валери/ - Знаеш ли, има една приказка...Хубавите ябълки прасета ги ядат!
/Аз/ - Ти какво? Да не си на 5, че само приказки са ти в главата?!
/Валери/ - Не, въртят се други неща.Даниел не е момче за теб, той не те заслужава.
/Аз/ - А това ли било? Да не би да му завиждаш, че дрънкаш такива глупости или ти по принцип нищо умно не казваш?
/Валери/ - Защо ми е да му завиждам аз не те искам...Вече те имах.
Когато чух това не издържах и му ударих толкова силна плесница, че на бузата му загоря червен отпечатък от малката ми ръка.Щеше дълго да я помни...След това се обърнах и продължих да вървя към вкъщи.
.jpg)
/Валери/ - Здравей, пепеляшке!
Това обръщение сякаш ме изкара от равновесие. Дани ми беше писал Смс, в който ме нарече по същия начин...И в този момент се сетих, че всъщност съобщението беше пратено от интернет и по инерция бях приела, че е писано от Даниел. Господи, колко съм разсеяна, когато се ядосам!Глупачка!
/Аз/ - Махни се, ако обичаш никак не ми е до теб!
/Валери/ - Ами, ако не обичам?
/Аз/ - И тогава също!
/Валери/ - Много си самоуверена нещо...
/Аз/ - Яд ли те е?
/Валери/ - Напротив, даже ме възбужда.
/Аз/ - Иу...гнусно!
/Валери/ - О, я не се прави, че не ти харесва....Пепеляшке!
/Аз/ - Спри да ме наричаш така! Обувките са ми на краката както виждаш, не съм загубила нищо...
/Валери/ - Да, но все се изнизваш...За къде бързаш?
/Аз/ - Не е твоя работа!
/Валери/ - Кажи де?
/Аз/ - Бързам да съм далече от теб.
/Валери/ - Това няма как да стане и ти го знаеш много добре. Не ме ли чу когато те виках?
/Аз/ - И да те бях чула, нямаше да те отразя.
/Валери/ - Лъжеш...Спря се.
/Аз/ - А ти защо се криеш тогава, като си толкова надъхан?
/Валери/ - Не се крия, дебна. Има голяма разлика...
/Аз/ - Така ли? Защото аз не я виждам.
/Валери/ - Знаеш ли, има една приказка...Хубавите ябълки прасета ги ядат!
/Аз/ - Ти какво? Да не си на 5, че само приказки са ти в главата?!
/Валери/ - Не, въртят се други неща.Даниел не е момче за теб, той не те заслужава.
/Аз/ - А това ли било? Да не би да му завиждаш, че дрънкаш такива глупости или ти по принцип нищо умно не казваш?
/Валери/ - Защо ми е да му завиждам аз не те искам...Вече те имах.
Когато чух това не издържах и му ударих толкова силна плесница, че на бузата му загоря червен отпечатък от малката ми ръка.Щеше дълго да я помни...След това се обърнах и продължих да вървя към вкъщи.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
