Постинг
25.12.2012 23:02 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 34~
......Вероятно си мислиш, че след всичко това Даниел е един истински негодник, а Жана е предала не само най-добрата си приятелка, но и гаджето си.Може би сега ти се струва, че Валери не е чак толкова лош щом въпреки, че не знаеше какво се случва, се опитва да успокои и да помогне на Нина? Или пък Нина е прибързала и не е трябвало да тръгва с Валери,а е трябвало да остане и да поиска обяснение за всичко от близките си хора? А дали Даниел и Жана не са били заедно още от преди това?
Ще се изненадаш да разбереш, че нищо не е такова каквото изглежда.........
***
И докато Нина беше в колата на път за дома на своя новооткрит приятел, телефонът й, забравен на масичката в хола, не спираше да вибрира заради постоянните входящи съобщения.
" Нина, трябва да поговорим! Всичко е нагласено!! - Дани "
" Мила, моля те повярвай ми, нищо не се е случило!! - Жана"
" Нищо не съм правил с Жана, дори не очаквах да е там! - Дани "
" Моля те, моля те не прави глупости!! Не е това, което изглежда! - Жана"
В онзи ден съобщения не спираха да пълнят телефона, до момента в който, батерията му не се изтощи напълно и той не се изключи.
/Даниел/ - Моля те вдигни, вдигни, вдигни!! - отчаяно се надяваше най накрая да чуе гласа й. - Моля те, миличка, само вдигни.
/Жана/ - Бях до апартамента й. Или не отваря, или просто я няма.
Двамата бяха в апартамента на Жана тъй като той беше в съседния вход на същия блок където живееше Нина.Периодично момичето прескачаше до жилището на своята (бивша)най-добра приятелка с надеждата, че може би този път вратата ще се отвори.След часове на нервно сновене напред назад, звънене и пращане на съобщения...
/Жана/ - Дани, ти имаш ли ключ от апартамента й??
/Даниел/ - Господи!!!! Аз съм най-големият малоумник на света!!!! Как можах да забравя, разбира се, че имам!!!
И така, те се запътиха тичешком до апартамента с надеждата да намерят момичето там...и то да е живо и здраво.
***
На другия край на града нещата се развиваха съвсем различно. Нина вече правеше първите стъпки към новото си Аз,а очите й гледаха Валери по друг начин.Скоро тя щеше да разбере колко много си приличаха всъщност.
.jpg)
Ще се изненадаш да разбереш, че нищо не е такова каквото изглежда.........
***
И докато Нина беше в колата на път за дома на своя новооткрит приятел, телефонът й, забравен на масичката в хола, не спираше да вибрира заради постоянните входящи съобщения.
" Нина, трябва да поговорим! Всичко е нагласено!! - Дани "
" Мила, моля те повярвай ми, нищо не се е случило!! - Жана"
" Нищо не съм правил с Жана, дори не очаквах да е там! - Дани "
" Моля те, моля те не прави глупости!! Не е това, което изглежда! - Жана"
В онзи ден съобщения не спираха да пълнят телефона, до момента в който, батерията му не се изтощи напълно и той не се изключи.
/Даниел/ - Моля те вдигни, вдигни, вдигни!! - отчаяно се надяваше най накрая да чуе гласа й. - Моля те, миличка, само вдигни.
/Жана/ - Бях до апартамента й. Или не отваря, или просто я няма.
Двамата бяха в апартамента на Жана тъй като той беше в съседния вход на същия блок където живееше Нина.Периодично момичето прескачаше до жилището на своята (бивша)най-добра приятелка с надеждата, че може би този път вратата ще се отвори.След часове на нервно сновене напред назад, звънене и пращане на съобщения...
/Жана/ - Дани, ти имаш ли ключ от апартамента й??
/Даниел/ - Господи!!!! Аз съм най-големият малоумник на света!!!! Как можах да забравя, разбира се, че имам!!!
И така, те се запътиха тичешком до апартамента с надеждата да намерят момичето там...и то да е живо и здраво.
***
На другия край на града нещата се развиваха съвсем различно. Нина вече правеше първите стъпки към новото си Аз,а очите й гледаха Валери по друг начин.Скоро тя щеше да разбере колко много си приличаха всъщност.
.jpg)
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
