Постинг
12.04.2013 19:16 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 61~
Скоро колата спря пред дома ми, платих на шофьора и двете с Жана и детето се запътихме към входната врата.
- Господи, Нина! Не знаех, че живееш в палат. Тоест...знаех, че Дани е от семейство с големи възможности и ..,но..това е...
- Хаха. Аз реагирах по същия начин, когато видях дома не родителите му. Чакай, ти беше с Даниел когато...
- Да, но тогава въобще не ми беше до това да разглеждам къщата повярвай ми.
- Хмм...да, така е. Хайде, влизай. Валери може би вече се е прибрал.
- Знаеш ли....имам толкова много въпроси към теб, че не знам от къде да започна.
- Има време и за тях. Първо ще ви настаним, ще вечеряме и тогава ще поговорим на спокойствие.
Бях права. Валери вече си беше вкъщи и се беше настанил в хола, очаквайки ме да се прибера. Когато го видях осъзнах колко може да се е притеснил при положение, че бях излязла без да кажа нито къде отивам, нито с кого. Всъщност се учудих, че не беше побъркал телефона ми от звънене.
- Нина!! Къде беше?? Знаеш ли колко се бяхме притеснили? Звънях ти толкова много пъти, но все беше извън обхват. - каза той докато ме прегръщаше толкова силно, че си помислих, че ще се задуша. Така се радваше да ме види, че сякаш изобщо не забеляза Жана, която срамежливо стоеше на страна.
- Извинявай, не знаех, че телефонът ми се е изключил. Не трябваше да тръгвам така. Трябваше да кажа поне на Нели, но...Съжалявам. Беше спешно. - отделих се от обятията му и насочих вниманието му към приятелката си. - Не знам дали помниш...
- Ти си Жана, нали? - прекъсна ме той. - Разбира се, че помня.Срещали сме се и преди.
Не можех да преценя дали я помнеше с добро или лошо, защото типично за него, Валери слагаше своята непроницаема маска, когато се намираше около странични хора. Въпреки, че го познавах добре за всичкото време прекарано заедно, когато беше такъв, никой не беше способен да разбере какво се въртеше в главата му. Беше винаги учтив, но сякаш играеше покер - нямаше и следа от емоция. Думите и ситуациите просто не му влияеха. Беше обграден с невидима стена, която като че ли никой не беше способен да премине...Дори и аз.
- Здравей. - каза неуверено Жана. - Съжалявам много, че се натрапвам така.
- Глупости! Добре дошла си тук. Мило, те ще ни останат на гости за известно време. Ще ти обясня по-късно.
- Чудесно. Щом така си решила. - той ме целуна по челото,а после се обърна към новодошлите. - Чувствайте се като удома си. Ще ви оставя да се видите, а аз ще отида да поспя. Днес се изморих страшно много.
- Лека нощ. - казахме и двете в един глас.
***
Около два часа по-късно аз и Жана седяхме на леглото в нейната стая и, както едно време в гимназията, споделяхме тайните и вълненията си.
- Колко много се промени за година. - каза тя докато разопаковаше багажа си.
- Каква година? Вече са почти две. - усмихнах й се. Не можех да се нарадвам на факта, че отново бях с най-добрата си приятелка.
- Да, права си. Колко бързо лети времето. - тя погледна към сина си, който спеше на съседното легло. - Ако някой тогава ми беше казал, че ще съм тук сега, с дете...И изобщо...толкова много неща се случиха.
- Така е. Ти...някога мислила ли си да кажеш на Мишо за Мартин?
- Не знам. Честно казано, когато стана целия този скандал в онзи апартамент.......Не мога да си простя, че позволих на Даниел да ме убеди, че точно Михаил стои зад всичко това. Ума ми не го побира, как е успял да ме накара да му повярвам?! Каква глупачка съм била. Едва ли някога ще получа прошка за това предателство. Нямам очи да погледна Мишо, а какво остава да му кажа за малкия. - очите й се напълниха със сълзи.
- Според мен той още те обича...и има право да знае, че има син.
- Мисля, че и аз още го обичам. Просто тогава...Когато мислех, че той е виновен, аз....Бях толкова объркана, почувствах се излъгана, бях толкова бясна. А сега....Не знам какво да правя. Мислите ми напоследък все бягат към него, но нямам сили дори да му се обадя. Ами ако и той си има някого?
- Няма как да разбереш, ако не го потърсиш нали?
- Хмм...Може би мъжа ти знае нещо за него? Все пак са най-добри приятели,нали?
- Може би. Но той нищо не ми беше споменал за случилото се между вас. Веднъж просто случайно видях Мишо и той ми каза. Нямаш си на представа колко разбита се почувствах.
- Много съжалявам, че си го научила по този начин, но ти беше изчезнала в дън земя, а когато те открихме тук, ти просто не искаше да имаш нищо общо дори с мен. - настъпиха няколко минути неловка тишина. - Ами ти? Имаш ли още чувства към Даниел?
- Господи, Нина! Не знаех, че живееш в палат. Тоест...знаех, че Дани е от семейство с големи възможности и ..,но..това е...
- Хаха. Аз реагирах по същия начин, когато видях дома не родителите му. Чакай, ти беше с Даниел когато...
- Да, но тогава въобще не ми беше до това да разглеждам къщата повярвай ми.
- Хмм...да, така е. Хайде, влизай. Валери може би вече се е прибрал.
- Знаеш ли....имам толкова много въпроси към теб, че не знам от къде да започна.
- Има време и за тях. Първо ще ви настаним, ще вечеряме и тогава ще поговорим на спокойствие.
Бях права. Валери вече си беше вкъщи и се беше настанил в хола, очаквайки ме да се прибера. Когато го видях осъзнах колко може да се е притеснил при положение, че бях излязла без да кажа нито къде отивам, нито с кого. Всъщност се учудих, че не беше побъркал телефона ми от звънене.
- Нина!! Къде беше?? Знаеш ли колко се бяхме притеснили? Звънях ти толкова много пъти, но все беше извън обхват. - каза той докато ме прегръщаше толкова силно, че си помислих, че ще се задуша. Така се радваше да ме види, че сякаш изобщо не забеляза Жана, която срамежливо стоеше на страна.
- Извинявай, не знаех, че телефонът ми се е изключил. Не трябваше да тръгвам така. Трябваше да кажа поне на Нели, но...Съжалявам. Беше спешно. - отделих се от обятията му и насочих вниманието му към приятелката си. - Не знам дали помниш...
- Ти си Жана, нали? - прекъсна ме той. - Разбира се, че помня.Срещали сме се и преди.
Не можех да преценя дали я помнеше с добро или лошо, защото типично за него, Валери слагаше своята непроницаема маска, когато се намираше около странични хора. Въпреки, че го познавах добре за всичкото време прекарано заедно, когато беше такъв, никой не беше способен да разбере какво се въртеше в главата му. Беше винаги учтив, но сякаш играеше покер - нямаше и следа от емоция. Думите и ситуациите просто не му влияеха. Беше обграден с невидима стена, която като че ли никой не беше способен да премине...Дори и аз.
- Здравей. - каза неуверено Жана. - Съжалявам много, че се натрапвам така.
- Глупости! Добре дошла си тук. Мило, те ще ни останат на гости за известно време. Ще ти обясня по-късно.
- Чудесно. Щом така си решила. - той ме целуна по челото,а после се обърна към новодошлите. - Чувствайте се като удома си. Ще ви оставя да се видите, а аз ще отида да поспя. Днес се изморих страшно много.
- Лека нощ. - казахме и двете в един глас.
***
Около два часа по-късно аз и Жана седяхме на леглото в нейната стая и, както едно време в гимназията, споделяхме тайните и вълненията си.
- Колко много се промени за година. - каза тя докато разопаковаше багажа си.
- Каква година? Вече са почти две. - усмихнах й се. Не можех да се нарадвам на факта, че отново бях с най-добрата си приятелка.
- Да, права си. Колко бързо лети времето. - тя погледна към сина си, който спеше на съседното легло. - Ако някой тогава ми беше казал, че ще съм тук сега, с дете...И изобщо...толкова много неща се случиха.
- Така е. Ти...някога мислила ли си да кажеш на Мишо за Мартин?
- Не знам. Честно казано, когато стана целия този скандал в онзи апартамент.......Не мога да си простя, че позволих на Даниел да ме убеди, че точно Михаил стои зад всичко това. Ума ми не го побира, как е успял да ме накара да му повярвам?! Каква глупачка съм била. Едва ли някога ще получа прошка за това предателство. Нямам очи да погледна Мишо, а какво остава да му кажа за малкия. - очите й се напълниха със сълзи.
- Според мен той още те обича...и има право да знае, че има син.
- Мисля, че и аз още го обичам. Просто тогава...Когато мислех, че той е виновен, аз....Бях толкова объркана, почувствах се излъгана, бях толкова бясна. А сега....Не знам какво да правя. Мислите ми напоследък все бягат към него, но нямам сили дори да му се обадя. Ами ако и той си има някого?
- Няма как да разбереш, ако не го потърсиш нали?
- Хмм...Може би мъжа ти знае нещо за него? Все пак са най-добри приятели,нали?
- Може би. Но той нищо не ми беше споменал за случилото се между вас. Веднъж просто случайно видях Мишо и той ми каза. Нямаш си на представа колко разбита се почувствах.
- Много съжалявам, че си го научила по този начин, но ти беше изчезнала в дън земя, а когато те открихме тук, ти просто не искаше да имаш нищо общо дори с мен. - настъпиха няколко минути неловка тишина. - Ами ти? Имаш ли още чувства към Даниел?
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
