Постинг
18.05.2013 21:35 -
ЩАСТИЕ В БУТИЛКА ~part 67~
- Добро утро. - каза Жана, влизайки в кухнята по бял хавлиен халат и пухкави пантофи със заешки уши.
- Ха-ха. Добро утро. Интересни пантофки си имаш, дечко.
- Какво? - тя погледна объркано към краката си. - А, това ли? Ха-ха, тези са от Коледа, купих на малкия едни с динозаври и реших и аз да се вдетиня малко. Истината е, че всъщност са адски удобни.
- Добре, може би някой път и аз ще си взема. Как е хлапето?
- Ами явно се е изморил снощи, защото заспа веднага, ти го видя, което не е обичайно за него когато е на ново място. Сутринта ме събуди рано. Обикновено майка ми ми помага с него, но... - тя замълча за момент, свеждайки поглед към пода за момент, след което се опита да се усмихне. - Както и да е. Добре, че Нели е сега с него за малко, че да сляза да закуся. Много е мила.
- Да, така е. Голямо съкровище е. Между другото имам една добра новина за теб.
- Така ли? Каква?
- Мисля, че Мишо си няма гадже.
- А ти как разбра?
- Питах Валери.
- Нина, само не ми казвай, че си намислила нещо пак като в гимназията. - каза Жана през смях докато мажеше масло на препечената си филийка.
- О, я стига. Очите ти светват само като чуеш името му.
- Е и?
- Ами нищо, ще ти помогна да си го върнеш обратно.
- А ако той вече не ме иска?
- Глупости. Ще оставим Мартин при Нели, а ние с теб ще прекараме малко време в някой козметичен салон и после...Ще разбиваме сърца. - двете се разсмяхме.
- Звучи прекрасно, но не съм сигурна, че мога да оставя сина си цял ден сам. Още не е свикнал до толкова с Нели. Харесва я определено, но знаеш как е. Тоест...Трудно е. Искам да се уверя, че се чувства добре с нея.
- Хмм...Да права си. Но нека погледнем от добрата страна, ще имаме повече време да измислим как да те срещнем с Мишо и как да му кажеш за детето.
- Не знам, Нина. Все още имам чувства към него, но адски ме е страх от това как ще му обясня...за всичко.
- Не се тревожи, ще измислим нещо.
- Голям инат си, знаеш ли.
- Чувала съм го хаха.
- Ха-ха. Добро утро. Интересни пантофки си имаш, дечко.
- Какво? - тя погледна объркано към краката си. - А, това ли? Ха-ха, тези са от Коледа, купих на малкия едни с динозаври и реших и аз да се вдетиня малко. Истината е, че всъщност са адски удобни.
- Добре, може би някой път и аз ще си взема. Как е хлапето?
- Ами явно се е изморил снощи, защото заспа веднага, ти го видя, което не е обичайно за него когато е на ново място. Сутринта ме събуди рано. Обикновено майка ми ми помага с него, но... - тя замълча за момент, свеждайки поглед към пода за момент, след което се опита да се усмихне. - Както и да е. Добре, че Нели е сега с него за малко, че да сляза да закуся. Много е мила.
- Да, така е. Голямо съкровище е. Между другото имам една добра новина за теб.
- Така ли? Каква?
- Мисля, че Мишо си няма гадже.
- А ти как разбра?
- Питах Валери.
- Нина, само не ми казвай, че си намислила нещо пак като в гимназията. - каза Жана през смях докато мажеше масло на препечената си филийка.
- О, я стига. Очите ти светват само като чуеш името му.
- Е и?
- Ами нищо, ще ти помогна да си го върнеш обратно.
- А ако той вече не ме иска?
- Глупости. Ще оставим Мартин при Нели, а ние с теб ще прекараме малко време в някой козметичен салон и после...Ще разбиваме сърца. - двете се разсмяхме.
- Звучи прекрасно, но не съм сигурна, че мога да оставя сина си цял ден сам. Още не е свикнал до толкова с Нели. Харесва я определено, но знаеш как е. Тоест...Трудно е. Искам да се уверя, че се чувства добре с нея.
- Хмм...Да права си. Но нека погледнем от добрата страна, ще имаме повече време да измислим как да те срещнем с Мишо и как да му кажеш за детето.
- Не знам, Нина. Все още имам чувства към него, но адски ме е страх от това как ще му обясня...за всичко.
- Не се тревожи, ще измислим нещо.
- Голям инат си, знаеш ли.
- Чувала съм го хаха.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53
